включило бягството му, или задаващото се оръжие. Видя войник, който беше заел
позиция в дъното на стълбището. Младежът вдигна автоматичната си карабина и зае
стойка за стрелба. Без да забави крачка, Итън го блъсна встрани и войникът се
пързулна по пода, а изтръгнатата от ръцете му карабина полетя в обратна посока.
Итън изтича по коридора с металните стълби и се втурна надолу. Алармата
продължаваше да вие - пулсиращ звук, който отекваше в стените на нивото на
гаража. Видя, че поне входът е бил затворен, но автобусът си стоеше отвън. Когато
стигна вратата на гаража, някой му извика и внезапно на пътя му излязоха войници,
които го хванаха и се опитаха да го съборят. Извънземният овладя силата си, понеже
не искаше да я развърти и евентуално да убие някого от тях.
- Чакайте! Чакайте! - извика, но те не искаха да го изслушат и преливаха от страх;
свалиха го на колене, един от тях опря карабината в главата му и точно тогава Итън
усети синята сфера да преминава над тях, ярка като светкавица в главата му и студена
като настръхване по гърба му.
Сети се къде е усещал същото и преди. Когато още вътре в момчето се криеше
под пикапа на паркинга на гимназията. Там, където сферата за кратко бе заляла
земята с лъчи, породени от най-тъмните дебри на горгонските умове, и след това
камионът и другите изоставени превозни средства на паркинга бяха...
Нещо се удари върху каменната плоча, която запечатваше Бялото имение.
Тътнещо ехо изпълни гаража. Всички звуци секнаха.
Войниците, които държаха Итън, го пуснаха стреснато и се втренчиха във входа.
Итън се изправи. Нещо масивно отново се блъсна в каменната стена. Алармата се
включи като писък на луд. Итън осъзна, че ако горгоните са в състояние да създадат
живот в рамките на секунди, за същото време са в състояние да програмират и цел в
този живот, а целта на този беше да разбие укреплението на хората.
Трети път тяло се удари в каменната плоча. От нея се вдигна прахоляк. Подът се
разтърси и колите подскочиха. В далечния край на гаража нещо изпука и се счупи.
Тук и там се задействаха комуникатори, далечни гласове настояваха за подробност.
Разтърсването в тази зала бе усетено в цялата планина, на всички нива. За пореден
път върху каменната порта се стовари огромната мощ. Чу се изпукване като счупване
на дръжка на метла. Разхвърчаха се парчета камък и се хързулнаха по цимента.
- Покажете ми картина! - извика глас от комуникатора. Какво става?
- Нуждаем се от огнева мощ на Ниво две - обади се Джаксън. Итън се озърна и
забеляза, че той е застанал точно зад гърба му с комуникатор и пистолет в ръце. - Код
Червено на Ниво две. Прати ни пушкала, Ръсти!
Итън бе връхлетян от нов образ в мислите си - четирите големи кораба,
нашарени с петна, набираха скорост.
- Горгонските кораби атакуват - каза на Джаксън, който предаде информацията,
получи нечленоразделен отговор и се обърна към момчето. - На радара няма
- Отворете очичките горе! Пригответе оръдията! - раздаваше команди по
комуникатора си Деримън - те с Уинслет току-що бяха слезли по стълбите. Точно зад
тях се движеха шестима униформени войници с шлемове и автомати. Те се
разгърнаха във формация ветрило. Прицелиха се във входа, който понесе още
няколко удара и накрая плочата се разпадна на назъбени парчета, а подът потрепери
и изстена като човек, който сънува кошмар.
- Какво е това? - обърна се Деримън към Итън. Очилата му бяха накривени, по
лицето му блестеше пот и гласът му бе изтънял от страх. - Знаеш ли какво е?
- Да - отвърна Итън. - Доскоро беше училищен автобус.
При следващия удар останките на напуканата каменна плоча рухнаха навътре.
През кълбата прах в гаража пропълзя огромен звяр. Беше почти със същия жълт
цвят като Номер 712, само че сега имаше в притурка и шарки в черно и червено. Итън
забеляза дълъг няколко фута червен рог от кост да стърчи от триъгълна глава с
провиснала челюст, пълна с лъскави, остри като бръсначи зъби. Във всеки от
върховете на триъгълника беше втъкнато по едно изпъкнало, пурпурно око.
Естественият таран беше покрит с увенчани с черно шипове, някои от които -
счупени от блъскането в камъка и с капеща от тях млечнобяла течност. Момчето
осъзна, че енергийният лъч е преобразил по този начин желязната клетка, която
войниците бяха заварили към предницата на автобуса в Денвър.
Номер 712 вече беше триок звяр, целият покрит е набръчкана плът и стегнати,
релефни мускули. Примъкна се в гаража на закривени абаносови нокти, които
оставяха резки в бетона. Тялото му беше дълго поне колкото самия автобус - към
четиридесет фута плюс още пет за тарана му. И в диаметър беше колкото автобуса, а
на хълбока му се виждаха черни квадратни петна, които сигурно представляваха
отпечатъци от прозорците.
