Границата полностью

- Дявол го взел! Трябва да си човек, толкова дяволски упорит си! - С тези думи

отключи вратата. - Може да ме пъхнат в карцера заради това, но ела, само не ми се

пречкай в краката!

Излязоха в коридора, където откриха, че Джеферсън Джерико е използвал

уменията си, за да убеди своя пазач да го пусне от 1А. Джеферсън и младежът тъкмо

излизаха през вратата. Дейн предположи, че и вторият пазач също е бил уведомен за

нуждата от оръжия, и мръсникът не е искал да остане в стаята, която е усещал като

място, готово да се разпадне по шевовете.

Двамата пазачи се втурнаха по коридора.

- Какво става? - надвика Джеферсън писъка на алармата.

- Някакъв пробив на долното ниво.

- Пробив ли? Какво е влязло?

- Не знам. Каквото и да е, от него подът се...

Дейв мерна странно движение, един вид изкривяване на въздуха отляво на

Джеферсън и на около осем фута по-нататък по стълбите. Целият настръхна.

Неизвестен звук надмогна писъка на алармата и отекна от стълбите и по коридора и

накара и двама им с проповедника да се присвият от болка.

От трепкането на въздуха се оформи туловище.

Беше едър мъж, масивен и широкоплещест, макар скулите му и мъничките

абаносови очета да бяха хлътнали от недояждане. Имаше сплъстена, дълга до

раменете коса и двумесечна набола брада. Носеше тъмносиня риза, сиви панталони и

мръсни черни маратонки.

Воуп каза безизразно:

- Дойдох за момчето, но имам разрешение да позная екстаза, като първо ви убия

и двамата.

* * *

Когато чудовището прекрати звуковата си атака, Итън се надигна на колене.

Тялото му гореше, беше му трудно да се съсредоточи над болката и усещането, че

мозъкът му всеки момент ще гръмне. Видя чудовището да пристъпва напред,

приведено под ниския за него таван. Триъгълната му глава разби още няколко

лампи, а раздвоената опашка метеше напред-назад по цимента, като този път удари

маслените филтри и ги запрати срещу рафтовете, където се съхраняваха

акумулаторите.

Войниците бяха парализирани, неспособни да вдигнат оръжията си. Джаксън

лежеше на земята заедно с Деримън и генерал Уинслет, всички в агония. На

стълбите тъкмо се появяваха още войници. Те спряха, за да стрелят с карабините си

по звяра, и макар че куршумите избиваха струйки извънземна кръв, дори не забавиха

крачките му.

Преди съществото да успее да извърши следващата атака, миротворецът се

прицели, изпънал напред и двете си ръце. С концентрирана мисъл, която проряза

болката, той изпрати в посока на чудовището и с почти светлинна скорост светкавици

от пукаща енергия и хиляди огнени торпеда, които само той виждаше. Улучи

противника си в гърдите, мястото незабавно почерня и хлътна, след това избухна в

пламъци. Тварта се олюля заднешком, опашката й се стовари върху единия миниван

и го запрати срещу отсрещната стена на няма и дузина фута от Итън и останалите.

Както гърдите му горяха, чудовището нададе поредния високочестотен писък, чиято

сила бе почти като физически удар, който запрати момчето обратно на пода и

преустанови стрелбата на карабините, които мъжете на стълбите изтърваха.

През мъглата от болка и напрежение Итън видя звяра отново да се олюлява

крачка напред, а от гърдите му капеха парчета горящо месо. Идваше да смаже него и

останалите и извънземният не можеше да се фокусира, за да се бори с неземния

писък, който го смазваше. Въпреки това се опита да се изправи на колене, да насочи

силата си към прииждащото чудовище, а писъкът продължаваше, взривявайки още

лампи по тавана на гаража.

* * *

В коридора на горното ниво Джеферсън каза едно-едничко нещо на Дейв:

- Бягай!

Лицето на Воуп се надипли, сякаш маската му щеше да падне всеки момент. За

времето, нужно на Джеферсън да изрече предупреждението, дясната ръка на горгона

се превърна в петнисто, люспесто нещо, нашарено с черно и кафяво. Ръката вече не

беше ръка, а жълт шиш, покрит с по-малки черни шипчета - всяко назъбено и

гърчещо се.

Воуп направи две крачки към жертвите си и смъртоносният крайник се изстреля

напред, а Джеферсън и Дейв отстъпиха. Пасторът видя ръката да се удължава и

шишът да се насочва към гърдите му със зловеща сила. Осъзна, че дори ако се обърне

да побегне, ще бъде пронизан в гърба...

... и след това вратата на 2А се отвори помежду им и прихвана ръката на горгона,

а шишът се заби в дъската сред порой от дървени трески. Излизащият от стаята таен

агент изпищя ужасено, тъй като извънземното оръжие на косъм бе пропуснало да

разсече гърдите му. Мъжът имаше секунда да осъзнае опасността, да обърне

карабината към съществото и да пусне три изстрела към областта, където би се

намирало сърцето, преди лявата ръка с черната си змийска глава и метални зъби да

го сграбчи за главата и да я схруска. Вътре в стаята Хана видя мозъка на младежа да

се изплисква и като олимпийски атлет се гмурна в банята, където заключи вратата и