дръпна завесата на душа, за да се свие във ваната.
Между Дейв, Джеферсън и Воуп се отвориха още две врати и предупредени от
изстрелите, агентите излязоха от стаите си с готови за стрелба оръжия.
- Убийте го! - изкрещя Дейв.
Единият агент се смръзна намясто при вида на същество, чиито ръце се гърчат
като змии по коридора, но другият успя да вкара два куршума, които избиха парчета
от челото на Воуп. По лицето на извънземния рукна нещо, напомнящо на вид
човешка кръв. Изстрелите бяха разкрили вътре в раната пулсиращ и зловещ орган,
досущ обезформени кокалчета на поразена от проказа ръка, която свива и отпуска
юмрук.
Пронизващата ръка се отдръпна и сега отново се стрелна напред към мъжа,
пробил дупки в челото на Воуп, но човекът се оказа по-пъргав и сръчен от
нещастниците, които Джеферсън видя изклани във Форт Колинс. Той отскочи
встрани и шипът отново се стовари върху вратата зад гърба му. Другият агент успя да
се вземе в ръце и започна да стреля със собствената си карабина от разстояние едва
няколко крачки. Куршум удари долната челюст на Воуп и я откъсна, друг го прониза
в гърлото и трети отлепи парче от лявата му буза. Змиеглавата ръка замахна още
докато ръката с шиша се оттегляше, но и от мястото, където стояха по-назад в
коридора зад защитата на двете карабини, Дейв и Джеферсън забелязаха, че Воуп не
се контролира добре. Металните зъби на змиеглавата ръка се забиха в целотексовите
плочки на тавана и ръката с шиша не се прибра изцяло, а остана просната на
бежовия мокет като победен питон.
Първият агент от „Сикрет сървис“ отново откри огън, този път с прицел в главата
на Воуп. Пронизваше я с куршум след куршум, а съсипаното лице на горгона се
гърчеше и кривеше, едното око изскочи от орбитата и носът се превърна в дупка,
през която пулсираше отвратителната извънземна тъкан.
Воуп се обърна и побягна към стълбите, влачейки ръката с шиша по пода.
Двамата агенти, редом един до друг, го последваха с бърза крачка и не спряха да
стрелят по олюляващия се и бягащ пред тях пришълец.
Някъде отдолу се разнесе ехо от пронизващ слуха писък, което ги принуди да
застинат намясто, вцепенени от звука. Дейв н Джеферсън усетиха остра като нож
болка в тъпанчетата си и гръбначните им стълбове се превърнаха в колони от огън.
Парализиран, Дейв осъзна, че каквото и да става там, долу, не върви на добре. Воуп
се измъкна по стълбите и двамата агенти предпазливо го последваха.
Откъм етажа на гаража се разнесе трясък на метал и подът отново се разтресе.
Джеферсън изкрещя:
- Аз съм нагоре! - и хукна към другото стълбище в далечния край на коридора,
намислил да остави колкото се може повече пространство между себе си и
неизвестното чудо, което атакуваше нивото отдолу.
Дейв го остави да се отдалечи. Негова главна грижа бяха приятелите му.
Повторен отглас от писък се търколи нагоре по стълбите и бликна в коридора. Този
път болката в тъпанчетата и гръбнака беше толкова силна - все едно палеха нервите
му с горелка, - че биячът се блъсна в стената и притисна длани към ушите си.
Залитна в най- близката стая с намерението да потърси приятелите си и все някакво
прикритие.
* * *
В гаража писъците на горящото чудовище кънтяха пронизително, достатъчно
силни да нарежат мозъка на лентички и да разрушат всякаква воля за съпротива.
Човешките сетива на Итън бяха смазани, изпитваше също толкова силна болка,
колкото и мъжете, проснати почти в безсъзнание около него. Усети подът да
потръпва, когато съществото се потътри към тях, изпънало нокти и да нацепи с тях
всяка плът, която успее да докопа.
Писъкът на звяра секна, но отзвукът му още поддържаше кладата в тялото и ума
на Итън. Войниците и агентите бяха напълно безпомощни. Момчето с огромно
усилие се пребори да се изпрани на колене, едва гледаше през кървавата мъгла в
очите си. Чудовището почти беше стигнало до защитниците, макар че гърдите му
горяха и на земята се стичаше втечнена плът. Итън си помисли, че то ще разкъса
човеците, а и неговото собствено тяло, без значение колко много го искаха жив
горгоните.
Миротворецът протегна и двете си ръце напред в последен опит да изпари
съществото.
През разтърсващата и мъчителна болка осъзна, че зад гърба му стои някой.
Извърна глава и видя към него да се олюлява съществото, което разпозна като
Джак Воуп, само че покрит с изкуствена кръв и с почти съсипана човешка маска.
Ръцете на горгона бяха с неравна дължина и от петниста плът, която висеше от
ръкавите на окървавената му тениска и се влачеше по пода. Променяха се oт прилика
с човешка плът и човешки ръце до маса от шипове и изкривена змийска глава и
обратно.
Итън откъсна очи от гротескната гледка. От прицела на двете си длани изстреля
