разрушили в битка крепост на така наречените мъгляви на запад от река Мисисипи,
близо до Александрия, Луизиана. Флотът и морската пехота в момента водят бой
срещу укрепление на горгоните недалеч от Сиатъл, Вашингтон, и началникът на
канцеларията твърди, че горгоните отстъпват.
Президентът Бийл замълча. На левия му клепач начена тик, заради който
половината му лице започна да се криви. Той сведе глава и бързо каза в микрофона:
- Извинете ме, разтърсен съм от емоции... както, сигурен съм, и всички вие...
всички ние в тези трудни дни на изпитания и съмнения!
Не четеше тези думи от телепромитъра, те идваха от дълбините на измъчената
му душа. Не проговори може би още десет, петнайсет секунди, през които снимките
продължиха. Когато Бийл най-сетне вдигна глава към обективите, тикът все още
караше бузата му да подскача, но беше намалял - най-вероятно израз на останките от
силата на волята на мъжа. Президентът отново зачете от телепромптъра:
- Щастлив - и благодарен - съм да кажа, че следните градове са близо до
освобождение от тази изумителна заплаха, макар и не без тежки загуби за
американските герои: Шарлът - Север на Каролина, Балтимор - Мериленд,
Провидънс - Роуд Айлънд, Чикаго - Илинойс, Сидър Рапидс- Айова, Омаха- Небраска.
Денвър - Колорадо, Финикс- Аризона, и Портланд- Орегон Съветвам жителите на
тези градове да стоят в убежищата, докато не бъде даден сигнал за отбой, датата, за
който ще бъде определена по-късно. Неприятна новина е, че както ме уведоми
началникът на канцеларията, все още няма сведения от другите столици и световни
лидери, но ще продължим да следим всички сателити и да изпращаме съобщения в
знак на подкрепа и божия благословии двадесет и четири часа дневно.
Деримън се размърда на мястото си. Итън разбираше, че всичко това, естествено,
е измислица, предназначена да даде на президента надежда и да му попречи да
намери начин да сложи край на живота си. Кой лидер на нация би понесъл да види
страната си - своята отговорност - разкъсана, разбита и победена, но време на
мандата си?
- Все още сме тук - продължи Бийл с уверения си президентски глас, макар че
тикът на лявата му буза издаваше всичко. - Все още сме Съединените американски
щати. На всеки няколко часа получавам сведения от Генералния щаб. Както ви казах
по време на предишното обръщение, изгубили сме много добри мъже и жени, но все
още имаме достатъчно много на служба на страната. Изпращаме най-сърдечните си
пожелания за успех и на други те нации по света и се надяваме те да получават това
предаване. Нека повторя, както съм казвал много пъти - останете в укритията си,
докато не получите сигнал „Отбой“. Въоръжените сили се сражават за вас и вярвам,
че ще отстранят и двете заплахи за нашия начин на живот. Искам да кажа на децата
си, Джеймс и Натали, да стоят в обезопасената част и да не се отказват от вярата, че
съвсем скоро всички ще видим зората на новия ден. Казвам го на децата по целия
свят и на семействата, които са се сплотили, за да преживеят тази война. Казвам го на
всеки войник в полето и на всеки моряк в морето: Господ да е с вас и когато се
натъкнете на врага, никога не забравяйте, че сте гордостта на тази нация, най-
добрите от елита, и всички знаем, че няма да се откажете от битката каквото и да ви
струва това. Ние също тук, в това убежище, никога няма да се откажем от битката! -
Президентът поспря за момент, за да даде на тези трогателни слова време да улегнат,
а новодошлите в публиката се зачудиха до каква степен вярва в тях.
Когато Първата дама си наля ново питие, ледените кубчета кухо иззвънтяха в
чашата й.
- Ще докладвам отново след две седмици - в същия ден от седмицата и по същото
време - каза мъжът на подиума, по чието чело бяха започнали да избиват капчици
пот въпреки студения въздух, който тихо лъхаше от въздуховодите. - Вие бяхте с
президента на вашите Съединени щати Джейсън Бийл, завършвам както винаги с
пожеланието: бъдете смели!
След тези думи Бийл остана неподвижен, като изключим тика на лицето му,
докато операторът на пулта не каза:
- И край. Това беше, сър!
- Добре ли се справих? Манди, как изглеждах?
- Кажи му - отвърна тя между глътките, - че изглеждаше много хубав!
Говореше само една идея по-завалено.
- Казва, че сте изглеждали страхотно, сър.
- Притесних се. Тук е горещо. На вас горещо ли ви е?
- Заради прожекторите е. Проблемът е в тях, сър!
Дейв извърна глава към Винс Деримън и се наведе по-ниско към ухото му:
- Как успявате да прокарате номера? Мога с шибана точност да ви кажа, че
Денвър хич не е вкусил шибаната свобода!
- Вярно ли? - отбеляза Деримън.
- Аха, вярно, я! Той смята, че все още имаме сателити, така ли? И хората
разполагат с електричество?
- Внимавай какво говориш, той излиза - Деримън се изпра ви. - Прекрасно,
