Деримън отведе Дейв, Итън и Джеферсън през още една приемна до врата с
червена лампичка над нея и с надпис „В ЕФИР“, който обаче не светеше. Отвори
вратата и ги вкара в слабо осветена зала с няколко редици амфитеатрално
разположени
кресла.
Трима
мъже
със
слушалки
седяха
пред
голям
звукорежисьорски пулт с контролно табло, на което искряха рояци малки зелени
светлинки. Зад голям стъклен прозорец президентът на Съединените щати се беше
изправил зад катедра, украсена отпред с президентския печат. Към него бяха
насочени редица прожектори и чифт професионални на вид телевизионни камери.
Двамата техници при камерите също носеха слушалки. Трети техник, качен на
стълба, настройваше лъчите на прожекторите. Сивокоса жена с джинси и синя блуза
на цветенца нанасяше пудра на челото на Джейсън Бийл. Зад президента и катедрата
се виждаха библиотечни рафтове, на които имаше само няколко дузини книги с
твърди корици, но богата колекция предмети от рода на бюст на Ейбрахам Линкълн,
чифт сплетени в молитва бронзови длани с облегната на тях библия, рамкирани
цветни снимки на Бийл и Първата дама заедно с двете им деца на колежанска
възраст - Джеймс и Натали, глобус и други вещи - същите, каквито се намираха и в
Белия дом. Всичко беше подредено на лавиците достатъчно високо, за да могат
камерите да го снимат.
- Какво е това? - попита Дейв. - Откъде нак...
- Седни - нареди Деримън и посочи дигиталния часовник, отброяващ секундите
точно над прозореца. - Той ще произнесе реч след около минута!
Един от мъжете на звукорежисьорския пулт натисна някакъв бутон:
- Кейти, все още му блести носът! - звучеше уморено и вяло, сякаш бе минавал
през тази процедура стотици пъти, но това му беше работата и я изпълняваше
възможно най- добре.
Жената кимна и използва четката с пудра.
Деримън се настани на първия ред до Дейв, а Итън седна между него и
Джеферсън. В края на реда се беше настанила Първата дама, която дори не ги
погледна. Пиеше от чаша с кубчета лед в нея. Дейв надуши алкохол.
- Добре ли изглеждам? - попита Бийл, вдигнал поглед нагоре, където на стената
от неговата страна на прозореца вероятно имаше микрофон.
- Добре сте, сър - каза операторът на пулта.
- Манди? Как съм? - гласът на Бийл беше слаб и крехък, далечно ехо на онова,
което и Дейв, и Джеферсън си спомняха от предишните му речи, макар че Маккейн
не го беше слушал кой знае колко, понеже не се увличаше по политика. Преди да
дойдат извънземните, беше подкрепял мнението, че политиците презират народа,
освен когато им трябват гласове.
- Да, добре си - обади се Първата дама, но дори не гледаше към съпруга си и
тъкмо си наливаше ново питие.
- Моята най-доверена критичка - обяви Бийл с нервен смях.
Носеше същия тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на червени шарки, с
които Джеферсън го беше видял и преди. Дрехите му бяха безупречни и гримът -
професионален. Тъмните кръгове под очите на президента и дълбоките бръчки на
лицето му можеха да бъдат скрити, но никакъв грим не можеше да маскира
излъчването на мъка и трагично отчаяние, което Итън знаеше, че всички в
помещението са в състояние да усетят.
- Сър - обади се операторът на пулта, - виждате ли отблясъци на екрана на
28
телепромптъра ?
Както го зададе, въпросът прозвуча като риторичен.
- Няма отблясъци. Наред е.
- Започвам обратното броене до излъчването както винаги. Кейти, довърши го!
Джордж, готов си. Осветлението изглежда добре!
Гримьорката незабавно спря работата си, а техникът слезе по стълбата, сгъна я и
я облегна на стената срещу сцената.
Джеферсън се наведе напред и попита Деримън:
- Какво става тук?
- Президентът произнася обръщение към народа. Прави го два пъти месечно.
- Към
- Този, който той все още вярва, че съществува.
- Не знае истината ли? Смята, че хората имат ток и кабелна телевизия?
- Господа, ще натисна бутона за разговор - обади се мъжът на пулта като
предупреждение, че трябва да внимават какво говорят.
- Давай - кимна Деримън. - Тук сме просто да гледаме.
- Камера едно и камера две - готови! Господин президент, започваме след пет...
четири... три... две., едно... в ефир сте!
Джейсън Бийл застана гордо и уверено в светлината на прожекторите. Не се
усмихна на камерите, нито пък изглеждаше нещастен. Като превъзходен политик
беше лепнал на отслабналото си и повехнало лице изражение на дълбока, но най-
искрена решителност.
- Мои събратя американци - прочете той от телепромптъра,- мои
скъпи
граждани на тази благородна страна, която никога няма да бъде пречупена от никой
нашественик, бил той от Земята или другаде, днес ви нося обнадеждаващи новини.
Според последните военни доклади нашата армия и военновъздушните сили са
