- Бива. Слушай... Ще кача горе тримата новодошли. На моя отговорност.
Страшилкото иска да говори с Деримън.
- „Амблър“ е в лошо състояние, Джони. Има нужда от лекарски преглед, но иска
първо да мине речта.
- Всички сме в лошо състояние. Страшилкото вика, че било спешно, и аз му
вярвам. Ако беше видял какво стана тук, долу, и ти щеше да му вярваш. Така че ги
качвам. Край! - Агентът прибра устройството. - Да вървим, но да сме наясно - имам
право да убия всеки един от вас, ако не ми хареса и едно ваше движение! Заплахата
му прозвуча кухо като цитат от „Наръчник на агентурата“, понеже беше ясно, че
страшилкото е спасил комплекса oт непоправимо унищожение. - Вървете пред мен в
колона по един!
ТРИДЕСЕТ
- Всеки момент излизаме напряко - каза сержант Акърс на агента на „Сикрет
сървис“, когато стигнаха до Ниво четири. - На ,,Амблър“ прекъсването няма да му
хареса!
Беше надникнал в сребърните очи на извънземното и потрепери, макар и не от
страх - отдавна бе прекрачил отвъд страха, - а от почуда и възхита. Канеше се да
попита „Не може ли да изчакате“, но знаеше, че номерът няма да мине.
- На моя отговорност - повтори Темпест Едно Едно и посочи на Дейв, Итън и
Джеферсън да продължат по коридора. Пасторът ме можа да се сдържи да не отдаде
игриво чест на пехотинците, когато ги подмина.
Групата стигна до врата с надпис СТУДИО и агентът каза на Дейв да влезе.
Вратата водеше към ярко осветената стая с бледозелени стени, сметаново бял диван,
масичка за кафе и няколко натруфени кресла. През малки говорители в тавана
свиреше музика, каквато Дейв свързваше с парадите по „Мейн стрийт“, но
Джеферсън правилно разпозна парчето като марш на Джон Филип Суза - толкова
американски, че да те пръсне от гордост и да ти скъса копчетата от пъчене.
В Ню Идън на празненствата по случай четвърти юли често използваше подобна
музика за предизвикване на патриотизъм и отваряне на портмонетата.
Централната приемна гледаше към три стаи, всички със затворени врати. Агентът
от „Сикрет сървис“ отиде до най-крайната отляво и почука. Почти веднага му
отвориха и на прага се изправи мъж в тъмносин костюм, с бяла риза, вратовръзка на
сиви райета, с остра брадичка и игла с американския флаг на ревера. Итън го беше
мярнал в гаража, когато го вкарваха вътре, но след това не го беше срещал.
- Искат да говорят с Деримън - обясни агентът и отстъпи встрани, така че новият
мъж да може да ги види. - Казаха, че е спешно.
Остробрадият мъж огледа Итън студено и сурово, преди ди заговори. В гласа му
се смесваха равни дози отвращение и страх:
- Знаеш, че е зает. Бийл току-що излезе от гримьорната, ще пуснат камерите след
около три минути.
- Аха, знам. Просто му кажи, че сме тук. Предай му, че според извънземното
горгоните и мъглявите ще нападнат отново.
- Ама че момент си избрал.
- Майната му на протокола - заяви Темпест Едно Едно, видимо ядосан. - Всичко
отиде по шибаните дяволи. Кажи на Деримън!
Другият агент се оттегли в стаята и затвори вратата, без да промълви и дума
повече.
- Чакайте тук - каза Темпест на поверениците си, докато маршът на Джон Филип
Суза се вихреше с басови барабани, цимбали и сладките ноти на отдавна мъртви
тромбони.
Мина почти минута. Когато вратата се отвори отново, Вит Деримън надникна
навън с лице, изпънато от напрежение и болка, която Итън усещаше като острие,
прокарано по протежение ни гръбнака му. Зад очилата очите на шефа на
канцеларията бяха червени и подути. Той се беше преоблякъл в черен костюм,
понеже сивият, който носеше преди това, беше изцапан с каменен прах.
- Казах, че ми трябва време - каза той на Дейв. Говореше бавно и внимателно, и
малко твърде високо, понеже слухът му още бе зле.
- Не разполагаме с такъв лукс - отвърна Итън. - Искам да знам... как се озова тук?
- Видя отговора в ума на Деримън за секунди. - Къде се намира хеликоптерът?
Шефът на канцеларията беше планирал цялото пътуване с „Еър Форс Едно“ от
Вашингтон до Солт Лейк Сити, от летището с черен микробус - до обезопасения
хангар и площадката на хеликоптера, след това полет дотук. Знаеше, разбира се, че
извънземният ще го извади от ума му със скоростта, с която прелиства образите наум.
27
Итън несъмнено вече знаеше къде се намира хеликоптерът „VH- 71 Кестрел“ , но
заради останалите присъстващи Деримън все пак го каза на глас:
- Разполагаме с хеликоптерна площадка от другата страна на върха. Скрита е.
Хеликоптера държим в хангар наблизо.
- С него можем да стигнем до С4 - констатира Итън.
- Да, за около три часа. Но вече ви казах... - Деримън се спря. Размърда челюстта
си. Болката и напрежението в главата все още го стискаха в менгемето си и отравяха
мисловните му процеси.- Искате ли да видите причината, поради която не можем да
напуснем това място? Влезте и ме последвайте.
