миротворецът познаваше символите, задачата все пак трябваше да бъде изпълнена
внимателно. Съществото, донесло този дар, бе имало намерение да научи земни
езици, което щеше да е детска игра за онази напреднала цивилизация. След това
избраният да получи подаръка щеше да получи и подробни инструкции и се
предполагаше, че този човек ще е достатъчно умен да възприеме размерите на
могъществото, събрано в този склад за време.
Но нищо подобно не се беше случило и Итън предположи, че приносителят на
дара е завършил пътя си, разрязан на някоя от двете операционни маси.
Миротворецът знаеше, че горните символи на двете квадратчета служат за
представяне на най-далечното разстояние, което в случая беше равносилно на
годината. По-долните бяха единица и нула, отново двоичен код. Той въведе годината,
като натисна квадратчетата общо единадесет пъти. От бяло те светнаха в червено
Посочената като година цел - Най- далечното разстояние във времето от настоящето
- бе прието.
Квадратчетата побеляха отново. Най-горните символи се промениха в образ на
Средното разстояние, което би следвало да бъде датата. 3 април се падаше 93-тият
ден от земната година, така че Итън въведе в двоичен код 1011101. Квадратчетата
почервеняха и така денят бе зададен.
За трети път полетата станаха бели. Горните символи се настроиха в образ на
Най-близкото разстояние, което щеше да съответства на часовете и минутите.
Итън си спомни как Джей Ди му разказваше: „Помня точно часа. Беше десет и
единадесет минути“.
Точно по това време сестрата го беше извикала да гледа по телевизията
взривовете в небето и горгонските кораби бяха започнали зловещото си пришествие
на тази планета. Миротворецът реши да въведе точно десет часа - 1111101000 в
двоичен код. Складът за време бе настроен към двадесет и четири часовия часовник
на С4 и щеше правилно да прочете числото като сутрин, а не следобед.
- Когато въведа това - каза Итън на присъстващите, - процесът ще започне. Не
знам как ще ви се отрази. Но това тяло повече не ми е необходимо и ще го освободя.
Готови ли сте?
- Да - кимна президентът. Тикът му бе престанал, но сега трепкаше стегнатият
мускул на челюстта му.
- Готов съм - каза Джеферсън със стъклен поглед. – Христе, надявам се този куб
да постигне онова, което твърдиш, че може!
Фоги Уинслет кимна.
- Да - обади се и Деримън.
Итън погледна към Оливия.
- А
Тя се обърна към Дейв и след това вдигна уморения си, замъглен от шока поглед
към миротвореца.
- Дали... всички загинали... ще се върнат отново?
- Такъв е планът - отвърна той.
- Винсент - уточни Оливия. - И Дейв също. Всичките! - по бузите й потекоха
сълзи. - О, мили боже!
- Сега ще го задействам - заяви Итън, доловил движение зад вратата. - Сбогом,
Оливия!
Искаше му се да я прегърне и да й благодари за всичко сторено, но реката от
време се движеше. Той бързо посегна към куба в ръката на Джеферсън, за да въведе
последния код.
Беше вкарал седем числа, когато влезе врагът.
Преди Итън да успее да реагира, две мъгляви енергийни сфери се врязаха през
вратата и нахлуха в стаята. По курса си едната улучи Деримън и взриви по-голямата
част от торса му. Краката и таза му се олюляха и единствената му останала ръка се
вдигна- сякаш в търсене на изчезналите органи - а парцаливите пешове на сакото му
пламнаха. Следващите две сфери издухаха изкривената врата навътре заедно със
стената. Из стаята полетяха парчета стомана и обхванат от пламъци натрошен бетон.
Взривната вълна събори всички на земята и строши наблюдателния прозорец към
операционната. Парче от стената с размер на юмрук халоса Джеферсън, строши
дясната му ключица и го захвърли на пода. Кубът падна от ръката му и върху него се
посипаха горящи останки.
Итън рухна на колене. От разрез над лявото му око струеше кръв и малко парче
мазилка бе оставило прорез на лявата му буза. Счупената му ръка се изхлузи от
превръзката и висеше безпомощна. Болката, която препускаше през тялото му,
буквално го парализираше. Беше вцепенен, беше на ръба да изгуби съзнание. Успя
да различи силует, който премина през неравния отвор — войник на мъглявите с
бластер, готов за нов изстрел с двете си цеви. Позна малкия червен йероглиф на
почетна машина за убийства, гравиран в долния десен ъгъл на лицевата плоча - това
беше същият войник, екзекутирал Бенет Джаксън.
Алгоритмите на Смъртоносния цъкаха трескаво. Войникът усещаше наличието
на основната си мишена отпред и леко вляво в поза на измамна безпомощност. Но
имаше и друг съществен елемент - предмет, издаващ електрическа вибрация, каквато
Приносителят на смърт никога преди не бе изпитвал. Този обект имаше формата на
куб и лежеше недалеч от основната мишена. На него сияеха две осветени
