Границата полностью

армии за броени дни! Какво ще попречи нещата да се повторят отново?

Итън кимна, а сребърните му очи сияеха, но под тях имаше черни кръгове от

изтощение и физическа болка. В лявото ъгълче на устата му се появиха капки кръв.

- Аз ще ги спра - каза той.

- Как?

- В истинската си форма... ще мога да ви оставя още един подарък. Ще използвам

енергията си да създам за вас постоянна защитна мрежа около цялата планета. Тя

може да бъде настроена - досущ струни на инструмент - за хармоничните подписи и

на горгонските военни кораби, и на мъглявите. Но ако горгоните не успеят да

преминат - добави той, - то и мъглявите никога няма да дойдат тук. Войната за тази

граница изобщо няма да се състои. Някои хора ще знаят, че е имало такава...

спомените на други за тези събития ще бъдат изтрити... - той погледна после към

Дейв, към Оливия и след това към президента. - Ще се получи много интересно и

пълно с предизвикателства бъдеще.

- Мили боже! - възкликна Бийл. - Ако проработи, както ти казваш, как ще се

справи светът с всичко това?

- Надявам се, че ще стане точно както се очаква - Земята ще получи втори шанс.

Президентът потърси помощ от Деримън и Уинслет, но те бяха също толкова

изгубени, колкото и изгубеният глас с изгубената кауза. Решението оставаше в

неговите ръце, но каква алтернатива имаше?

Точно понечи да каже: „ Направи го!“, когато първият облечен в черно войник се

замъгли през стената и нахлу в залата, в която се намираше стаята с артефактите.

Съществото се озова зад старшина Суарес, който се завъртя и незабавно откри огън.

Появи се и втори мъгляв, който взриви Суарес на парчета с двоен смъртоносен

изстрел от енергийното си оръжие.

- Действай! - нареди Бийл.

Итън обаче се нуждаеше от време. Двамата мъгляви войници крачеха към стаята

с артефактите. Още трима се появиха като призраци през стената. Дейв стреля през

стъклото, разбивайки го на сол, и Оливия също откри огън с пистолета.

- Вземи го! - каза Итън на Джеферсън и му подаде кубчето.

Съществото, което беше убило Суарес, се обръщаше и насочваше бластера си към

тях.

Джеферсън грабна кубчето от ръката на момчето. Миротворецът стрелна длан

напред и от нея излетяха пет копия от светлина, по едно за всеки мъгляв. Улучени,

войниците излетяха във въздуха и още преди да се ударят в стената, изгоряха до

черни скелети, а след падането се разтекоха по пода като мазни струи.

Прииждаха още. Дейв и Оливия продължаваха да стрелят през счупеното стъкло,

но мъглявите вибрираха толкова бързо, че куршумите минаваха през телата им.

Двама от войниците стреляха при материализирането си и към стаята с артефактите

се понесоха четири червени сфери от пламък с нажежени до бяло центрове. Итън

успя да отбие и четирите и ги прати да цвърчат в стената, но осъзна в същия момент,

че отслабналото му тяло скоро ще изгуби сили. Още петима войници напредваха

през залата. В рамките на кръг от двадесет фута се намираха тринайсет мъгляви и те

всички бяха прицелили в синхрон бластерите си към седемте мишени.

С човешка пот по лицето и човешка кръв в устата миротворецът светкавично

врътна длан към редицата войници.

Колко хиляди горящи торпеда излетяха от него? Толкова много, че ги виждаше

като твърда стена, която се понесе напред с потресаваща скорост. Снарядите му се

врязаха в и между мъглявите, разкъсаха ги на горящи черни парчета и оплискаха

стените и тавана с късове лъскави, нашарени в червено и жълто вътрешности.

Последният изпарен войник успя да стреля, но тъй като половината от съществото

вече бе изчезнала, когато облеченият му в черно пръст мръдна върху спусъка от

плът, двойните сфери изхвърчаха през укрепения метален таван в оригиналната

скала на сребърната мина. Заваля дъжд от камъчета, примесен с облак прах.

Двама войници, които минаваха през стената, сега хлъзгава oт мъгляви

вътрешности, се оттеглиха, сякаш преценили с роботската си логика, че

отстъплението им е напредък в различна посока.

- Ще се върнат - каза Итън и изкашля кръв в шепата на ръката си, която служеше

за прицел. Олюля се и президентът го подхвана. - Трябва ми време да го

програмирам! - Каза с дрезгав и отслабнал глас. - Тук не сме в безопасност. Да влезем

в онова помещение! - Кимна в посока на стоманената врата, която водеше към

хирургическия блок.

- Да вървим - съгласи се Бийл. На Джеферсън нареди: - Не го изпускай!

Напуснаха разбитата стая с артефактите и преминаха през облака от прах. Бийл

водеше, а Дейв охраняваше отзад. Оливия помагаше на Итън. Той усещаше ясно

прииждането на воюващите пришълци, а в облаците прах мърдаха разни твари, но

нямаше представа дали бяха горгони или мъгляви. Тъй или иначе, ужасната

опасност дебнеше съвсем близо.