квадратчета. За секунда схемите на Смъртоносеца разпознаха този предмет като
неизвестна, подлежаща на унищожение заплаха и мъглявият войник премести
прицела на бластера си, за да изгори кубчето до стопена руина.
Парче бетон улучи Смъртоносеца в лицевата плоча и предизвика краткотрайно
прекъсване.
-
лице - превърнато в кървава каша.
Итън долови, че в стаята влиза и нещо друго. Намираше се зад него. Беше
студено, смъртоносно и непроизносимо.
Мъглявият войник също усети пришествието и се обърна да се прицели с
енергийното си оръжие, но преди това да се случи, копие от течност вече летеше във
въздуха и премина над миротвореца.
Смъртоносецът започна да се замъглява. Беше бърз, но този път - недостатъчно.
Течността плисна по лицевата му плоча и незабавно започна да я прояжда.
Замъгляването спря - пришълецът се уплътни отново и понеже киселината стопи
материала на маската му и разрушаваше намиращите се под нея микросхеми и живи
тъкани, тялото на войника започна да се гърчи и мята, все едно ще се саморазкъса на
парчета. Бластерът стреля, щом пръстът върху спусъка се скова. Чифт ярки сфери се
стрелнаха между Итън и Джеферсън и се удариха в оборудването на операционната.
Войникът се усука в две посоки едновременно, сякаш горната и долната части на
тялото му всеки момент щяха да се разделят. Енергийното оръжие стреля отново и
сферите се врязаха през стената зад Оливия, която се притисна към пода и се улови
за последните останки от здравия си разум.
Смъртоносният продължи да се гърчи в конвулсии, докато киселината
изсмукваше жизнените му сили, а Итън обърна глава и се вгледа в съществото, което
стоеше зад него.
Мина само част от секундата, преди то да се преобрази и човешка жена с дълга,
права кестенява коса и тъжни очи на лице, което навремето е било хубаво. Носеше
джинси и бяла блуза, поръбена с розово около яката. Миг преди илюзията да се
появи, съществото представляваше кошмарна твар с люспеста жълта плът,
пристегната с черни и червени райета. Беше надянало безформена, черна кожена
туника, а рубинените зеници на немигащите му очи бяха и отвратителни, и
хипнотизиращи.
Жената с тъжните очи заговори с южняшки акцент:
- Мой Джефер-сине, ти предаде любовницата си. Такова лошо момче!
Джеферсън виждаше пред него да стои Реджина, но както и миротвореца,
знаеше кой е това в действителност. Пулсираща болка начена във врата на пастора -
за един удар на сърцето прерасна в такъв пожар, че изцеди агонизиращи сълзи от
подутите му очи. Той си помисли, че главата му всеки момент ще гръмне.
- Ти! - Заяви горгонската кралица и спря погледа си върху Итън. - Предизвика
грижи за нас. Какво си ти?
Миротворецът не беше в състояние да отговори. Устата му беше пълна с кръв,
дробовете се бореха за въздух и тялото му почти бе загинало. Все пак успя да
прошепне:
- Не съм ти играчка. А твой господар.
Царицата се усмихна слабо и с голямо задоволство.
Но усмивката й трепна, когато през строшената стена преминаха нови войници
на мъглявите и миротворецът разбра, че мигът е настъпил.
Можеше да стигне до куба. Бяха останали за вкарване три числа двоичен код -
три нули. Осветените квадратчета се намираха от горната страна на склада - те винаги
бяха отгоре, без значение в какво положение е уредът.
Той се протегна и успя да вкара две нули, преди кралицата да осъзнае, че
настоящото му занимание представлява заплаха. Лицето й се надипли и маската
падна като трепкащ мираж. Отдолу се разкри ужасяващо коброподобно видение,
което можеше да смрази сърцето дори на най-силните. Главата на Джеферсън
Джерико пулсираше напът да експлодира и мъглявите войници насочваха оръжията
си за стрелба, а царицата на горгоните изсъска струя киселина от зъбатата си уста и я
плисна в лицето на момчето, което й се бе противопоставило.
Миротворецът вкара последното число точно когато киселината удари в челото и
носа му и влезе в сребърните му ириси.
Преди очите му да изгорят, видя квадратчетата да почервеняват.
Излетя на свобода от съсипаното тяло - същество, изградено изцяло от енергия
като вихреща се електрическа буря, която изстреля светкавици във всички посоки и
взе да расте, изпълвайки стаята, нивото, цялата инсталация, небето от хоризонт до
хоризонт... и накрая обгърна изцяло изгарящата в сраженията Земя.
Стените на реалността се изкривиха.
Мембраната, която разделяше настоящето и миналото, започна да се цепи.
Оливия имаше чувството, че вече не се намира на пода на разрушената операционна.
Сякаш не тялото й се местеше, а самото помещение внезапно изчезна около нея.
Рееше се в сумрачен свят, където покрай нея се стрелкаха неразпознаваеми силуети и
образи, а движенията им я завъртаха, сякаш гравитацията напълно е спряла да
