да запазят спокойствие, преди да се изпари заедно с останалите членове на
правителството. Навсякъде по света паникьосани тълпи търсеха водачите си и
откриваха, че вече ги няма. Полицейските сили и военните се разпуснаха, за да
защитават и скрият собствените си семейства и да намерят начин да оцеляват. След
това пристигнаха корабите на мъглявите и спряха да работят всички мобилни и
стационарни телефони, интернет, телевизиите, радиостанциите и електричеството.
Дейв, Черил и двамата им синове така и не стигнаха до Сидър Рапидс. Нито до
дома на родителите й южно от Колорадо Спрингс. Така и не узнаха какво се е
случило с тях или със сестрата на Черил в Сан Франциско. Всичко стана толкова
бързо, че беше като сън. Цареше нощ, те се приготвяха да напуснат къщата на
светлината на свещи и захранвани с батерии фенери и Дейв тъкмо изнесе чифт
куфари през външната врата и тръгна към караваната, паркирана от другата страна
на пикапа им. В следващата секунда безлики, облечени в черно войници с оръжия,
които растяха от телата им, не само нахлуха в къщата, но и се движеха през стените
като трепкащи призраци. Черил беше в задната стая с Майк и Стивън и Дейв им
кресна всички да излизат, в караваната
пресягаше за пушката си, опряна до отворената врата, когато синя светкавица облиза
прозорците. Помнеше добре оглушителния взрив и усещането първо да те ритнат в
гърба с тежък ботуш и после да падаш като в черна яма... на голямо разстояние...
падаш и падаш... все едно пропадаш от един свят в друг... и когато дойде на себе си,
лежеше на земята недалеч от почернялата каравана, дрехите му димяха, горящата
къща и пикапа бяха пропаднали в кратер и всички дървета в района се бяха
превърнали във факли с причудливи сини пламъци.
Беше се опитал да стане, но тялото му трепереше, нямаше власт над нервите си,
не можеше да накара крайниците си да се движат. Носът му кървеше и от очите му
също капеше кръв. Заби кръсти в земята и се влачи по корем колкото му стигаха
сили, крещейки имената на жена си и на синовете си. В небето над неговата голгота
неземните твари криволичеха през мрака и оставяха сияйни сини и червени следи,
които някой би могъл и да нарече красиви.
Дейв не знаеше колко време е стоял в къщата, след като огънят угасна, а той
изпълзя долу, в кратера, и намери обгорените тела. Спомняше си, че вече имаше
мъждива светлина, а той още си седи сред телата в димящите руини, опитвайки се да
се досети къде са ключовете от караваната и как би могъл да смени четирите стопени
гуми. После мъглявите войници се появиха отново, мълчаливи и призрачни, поели
на незнайна мисия към неизвестна цел. Неколцина го огледаха, докато подминаваха
ръба на кратера, или по-скоро безликите им, покрити с шлемове глави се обръщаха
за част от секундата надолу към Дейв. Но за тях той не представляваше интерес с
обгорелите си парцали, със съсирената кръв под носа си и с кървавите си, преливащи
от лудост очи и уста, зейнала отворена с проточена от нея лига.
Той беше едно нищо според мащаба на тази война.
Спомняше си как си мисли, че е време да се маха. Време да тръгва, ако смяташе
5
да го прави изобщо. Беше погледнал към скъпия часовник „Булова“ , който Черил
му беше подарила за десетгодишнината им, и видя, че стъклото го няма и стрелките
са останали на 9:27, и това почти ликвидира последната му частица здрав разум. Но
сигурно все някакъв инстинкт го беше подканил да се размърда, понеже си
спомняше и как се олюлява по магистралата в мрак, вероятно принадлежащ на друга
нощ, а земята бе обгърната от дима на горящите дървета, къщи и ниви. Фарове
пронизваха пушека, пълни с паникьосани пътници коли и ванове се разминаваха с
него на броени инчове. Дейв продължи да крачи към неизвестната си цел и май
крещеше и беснееше заради свършека на света, защото в съсипаното си съзнание
смяташе че
Пътят му в крайна сметка го отведе тук, до крепостта, в която се беше превърнал
комплексът „Пантър Ридж“, и макар че всеки ден се сръчкваше да събере малко
провизии, да оседлае кон и да потегли на пътешествие до Сидър Рапидс да провери
дали майка му и баща му са още живи, в действителност мислеше, че са мъртви и
едно пътуване натам ще се окаже мъчителен преход през невероятен ад. Смяташе, че
няма да успее да преживее две нощи на открито, не и със сиваците, които
непрестанно диреха прясно месо. Ако не го пипнеха те, можеше да попадне в някоя
битка между извънземни и да загине, изгорен на черна пепел, както бяха намерили
смъртта си Черил, Майк и Стивън.
Дали това значеше, че има сърце на страхливец - питаше се Дейв. Въпреки
