инжектира с пресни спомени. Правеше срещи отпреди двайсет години така реални,
като че се случваха сега, и той бе способен единствено да се зарее в земите на
горещите сексуални фантазии, докато тя дърпаше и опъваше, и усукваше между
ръцете си мъжеството му, сякаш изпитваше здравината на материала, от който е
направено. След това внезапно кадрите отново прескочиха и тя се оказа
разсъблечена, а нейната не съвсем човешка плът - притисната здраво към него.
Когато той посмя да погледне в лицето й на жълтата светлина на свещите, видя там
нежелани сенки и бързо отклони очи, но през цялото време тя го захранваше с
миналото му - парад на образи от живот в похотлива наслада; сцени, скрити зад
стените на безброй мотели и апартаменти и от време на време — в задните стаички на
стриптийз клубове. Тя му върна света, който бе създал за себе си, и той се гордееше с
постиженията си; гордееше се със способността си да подчинява на волята си всяко
едно женско същество; гордееше се с уменията и даденостите си, и с даровете от Бог,
и с позлатения си език и златна персона, беше горд-горд-горд, та чак до степен да се
взриви от гордост.
Гордостта го разпали. Тя се опитваше да го целуне, но не знаеше как да се целува
и му налиташе със зейнала уста, която принадлежеше на куха маска, обаче той не
биваше да мисли подобни неща, не биваше да изхожда от представата, че
съществото, което го бе обкрачило, не е човек, и хопаля, хайде обратно в пълната с
пара баня в „Мотел Сикс“ с германска студентка на обменни начала на име Яна,
дошла с очаквания да сключи добра сделка за един джип „Ранглър“ втора ръка, и ето
- влагата, мекотата и бълбукането го обгърнаха и го възнесоха...
Вече беше проникнал в нея и тласкаше, както би правил с всяка една човешка
жена - лишен от размисъл ритъм, който се натрупваше до експлозивното изпразване.
Отвътре тя беше влажна и през трескавия му ум премина мисъл, че и това е фалш,
част от маскировката, някакъв вид изкуствен лубрикант, създаден в извънземна
лаборатория... И след това Джеферсън се гмурна отново в спомени, проучваше
рожденото петно във формата на котешка лапа на лявата гърда на блондинка на име
Джорджия Мей, която навремето работеше в неговата банка в Литъл Рок.
Когато я преобърна на леглото - или тя го преобърна, беше трудно да се каже
кой кога какво прави, понеже кадрите прескачаха, - Джеферсън се гмурна дълбоко в
нея и я чу да издава меко съскане. Продължи да тласка навътре с цялата си сила и
всички минали любови, търкалящи се през ума му. Притежаваше издръжливост,
можеше да продължи по този начин, докато не реши, че и на двамата им стига
толкова; никога и с никоя не се бе стигало до любов - винаги ставаше дума за
спечелване на нещо или някоя: наградата, вниманието, обожанието, това го крепеше
да прескача от една жена към следващата и по-следващата. И сега също се
наслаждаваше перверзно на обожанието, с което го обсипваше звездната му кучка.
После, както понякога ставаше, докато Джеферсън ръчкаше в горгонската си
господарка, дълбоко във влажната й вътрешност върху мъжеството му се прилепи
нещо горещо и месесто, което го стисна здраво. Той усети тръпка на паника, на ужас,
но след това пропадна в жилавата прегръдка на крехката азиатска стриптийзьорка
Котето, която винаги му миришеше на изгорели листа. А след това, както понякога се
случваше в разгара на срещите им, около опакото на бедрата му започнаха да се
приплъзват малки пипалоподобни... неща... които щяха да го оплетат по-здраво да не
мърда, и в този момент той стисна здраво клепачи и се отдаде изцяло на спомените,
които господарката му предлагаше, защото дори в спалните от миналото Джеферсън
Джерико можеше да усети как маскировката се разпада и от фалшивото й тяло
изпълзяват разни части, които на свой ред да го сграбчат в змийска хватка.
Никой предложен от нея спомен, все едно колко сластен, не бе в състояние да
преодолее тези преживявания. Но тя се стараеше и докато помпеше в мозъка му
разгулни опиати негово собствено производство, едно пипало се обви около основата
на топките му и се стегна там, а друго шаваше и си играеше с тях, дълбоко в нея
месестият й орган го засмука здравата веднъж... втори път... трети път... и той се
изпразни под съпровода на „Грийнслийвс“, която руса разбойничка на име Мериголд
свиреше на очукана акустична китара, седнала гола.
Нещото в горгонската му господарка - силно като допълнителна ръка - го изцеди
докрай. Пипалата се гънеха и го шибаха. Никога не ги беше виждал, но знаеше какво
би трябвало да представляват. Тя беше достатъчно любезна да си ги прибере, щом
приключи с него. Когато го беше изсмукала докрай, месестата щипка го пускаше и в
