превърне „Пантър Ридж“ в сигурна крепост, но тя не го правеше и те продължаваха
нататък, Обкованите с метални листове дървени порти бяха отворени и хората
започваха да излизат навън. Някои отказваха, въпреки че ги подканяха приятели или
любими - замаяни и изгубили надежда, те сядаха на земята и никой не бе в
състояние да ги помръдне. От време на време в останалите неразбити апартаменти
отекваха изстрели, но нямаше начин да се каже дали се стреляше по мъгляви
войници, или по плъзгащия се горгон, или обитателите им отнемаха собствените си
животи.
- Боже мили! Оливия!
Към Оливия и Итън закуцука Джон Дъглас в опръскана с кръв бяла тениска и
хаки панталони. Бе намерил ръждиво парче арматура и с него внимателно си
помагаше да остане на крака поради изкълчения си десен глезен. Беше отнесъл
няколко синини и цицини, но нямаше сериозни травми. Кръвта по тениската му
беше на пациенти, на които бе помагал да напуснат руините. Беше се изплъзнал от
смъртта, понеже излязъл на входната врата да гледа шоуто на извънземните
фойерверки, видял кораба да пада и след като викнал да предупреди всички, които
биха могли да го чуят, се втурнал към болницата, за да събере оттам каквото успее.
Както винаги след здрач, вратата била с катинар и заключена. Корабът сякаш
връхлитал право отгоре му. Нямало време да търси ключа. Покрай него вече тичали
хора. Сблъсък с Пол Едисън бе довел до изкълчването на глезена, но Пол беше
помогнал на Джей Ди да се измъкне от мястото на катастрофата.
- Исусе - сподели той с Оливия с дрезгав и прегракнал глас. По едно време
реших, че сигурно си загинала! А ти! - Прикови Итън с подпухналите си очи. Беше го
посочил почти обвинително, но след това си пое дълбоко дъх, с който да се вземе в
ръце и да се съсредоточи, и попита: - Ти добре ли си?
- Да, сър - отвърна Итън. Прободната рана от гвоздея на бедрото му не беше
сериозна, не и в сравнение с раните на хората, които бе видял да напускат руините...
пък и на няма и двайсетина фута от тях лежаха единадесет трупа, покрити с
окървавени чаршафи и одеяла.
- Джон! - възкликна Оливия, сякаш току-що бе познала доктора. - Опитвах се да
намеря Винсент. Той ме викаше. Чух го да ме вика... но не успях да го намеря. Ти чу
ли го?
Джей Ди въпросително вдигна вежди към Итън и после се обърна към
събеседничката си.
- Не, Оливия, не съм.
- Итън беше с мен - обясни тя със спокоен и равен тон, но очите й бяха хлътнали
и в тях се четеше лудост. - Той се погрижи за мен. Мисля... че там отзад имаше нещо
лошо. Нещо... - тя се помъчи да открие подходяща дума и накрая повтори. - Лошо.
Мисля, че Итън... ме опази от него.
- В руините имаше един горгон от кораба - сподели Итън с доктора.
- Ти си я
Беше време да каже истината, все едно колко невероятно ще прозвучи. Когато
Итън заговори, той се взираше право в очите на лекаря и изрече с тон на възрастен:
- Убих го. Направих го на парчета... - след което додаде: Пожелах си да го изпаря
и така и се случи. Но там някъде има още един. Мъглявите го търсят. Не бих желал
да виждам горгон отново.
Джей Ди остана смълчан. Беше блед, а на брадичката му тъмнееше пурпурна
синина - в суматохата при бягството го бе фраснал нечий лакът. Накрая съумя да
пророни:
- Е, не съм виждал горгон на живо и дявол да ме вземе, ако ми се прище нявгаш.
Спести ми подробностите, става ли?
Итън кимна и повече не обсъждаха темата.
Внезапно покрай тях като вихър изтича момиче, което седна до Оливия,
прегърна я и се разплака. Беше русото девойче с превръзката на окото, което Итън бе
видял да лежи на земята и да оглежда звездите снощи. Сега забеляза, че по
превръзката са налепени декоративни камъчета във формата на звезда. Беше, каза
си, добър опит да се извлече най-доброто възможно от лошата ситуация. Превръзка
за око в ролята на моден аксесоар или на жизнеутвърждаващ фактор. Дългата руса
коса на момичето и лицето й бяха изцапани с прахоляк и сажди. Носеше джинси,
тъмночервена блуза и сини найкове - извънредно изтъркани, но може би най-чистите
от всички дрехи, които Итън бе видял досега. Докато новодошлата прегръщаше
Оливия и не спираше да плаче, и възрастната жена се просълзи за момент, но след
това се овладя -прегърна момичето и попита с почти нормален глас:
- Ники, ранена ли си?
Новодошлата поклати глава, все още притиснала лице в рамото на Оливия.
- Добре, това е хубаво! - доскорошната предводителка на опълчението галеше
косите на момичето, а собствените й очи бяха зачервени от сълзи. Добави: - Ще се
измъкнем оттук, да знаеш. Още не сме свършени.
Итън направи ревизия на жилищния комплекс, докато Джей Ди куцукаше
наоколо да се погрижи колкото му е по силите, за окървавена двойка
