Границата полностью

В нервния център на пулсиращите машини и проблясващата синя енергия

стоеше създание, което сякаш махаше на Итън с люспеста, петоноктеста лапа -

силует, загърнат в торбеста черна роба. Над робата се издигаше неясно осветена,

обгърната от сенки глава с лице, от което Итън се препоти, макар и да знаеше, че

само разглежда картини в ума на горгон, и на това лице блещукаха чифт тесни очи с

хипнотизиращи, червени вертикални зеници, които, немигащи, го придумваха наум

да се приближи повече, още повече, докато не бе привлечен толкова близо, че видя

подобната на кобра усмивка, която разкриваше остри, влажни зъби и усети

вкочаняващия ужас, който спокойно би могъл да превърне човек в камък.

Не можеше да издържа повече. Измъкна се, но не беше лесно сякаш се опитваше

да изтегли сребърната ръка от буца лепкава кал.

Усещаше огромната сила, сгушена в горгона, който стоеше само на няколко

крачки от него и с Дейв и Оливия помежду им. Предусети кошмара, който можеше

да сполети всички в автобуса, и че съществото е способно така щателно да

разпердушини превозното им средство, все едно е детска играчка. Но докато очите

им бяха втренчени едни в други, Итън долови внезапна странна мисъл, която

проникна през страха му и почти без негова власт се процеди през металната стена и

се насочи към горгонския мозък. Тя гласеше: „Мога да те смажа“.

Горгонът примиг, примиг, примигна.

- Хей - възкликна Хана внезапно. - Май виждам светлина! В небето има сияние

над...

Нещо се блъсна в дясната страна на автобуса с пронизително тупване.

- Какво, по дяволите...? - изгуби нишката на мисълта си шофьорката. Леко

завъртя волана насам-натам. - Какво ударихме?

Дребен, гъвкав силует изпълзя по стената на автобуса и залепна за един от

прозорците някъде около средата. Сред пътниците се възцари смутена тишина.

Пръстите на ръцете и краката на съществото се бяха сплескали до вакуумни

прилепала. То приличаше на девет- десетгодишно момче, облечено в оръфани

парцали и с напълно плешива и обезформена глава, с очи, потънали толкова

дълбоко в лицето, че изобщо не се виждаха. Съществото беше сиво като пепелта на

всепоглъщащия огън и докато се взираше през прозореца на автобуса, внезапно се

ухили, сякаш зарадвано да види всичкото това пътуващо месо, а след това стрелна

глава напред и разби стъклото на сол.

Наченаха писъците.

- Исусе Христе! - изкрещя Раткоф и прославеният член на Джеферсън Джерико

се изпусна в джинсите.

Итън видя сивака - сивото дете по-скоро - да се прекатерва през прозореца, все

още ухилено в демонстрация на острите си редчета напречно насечени зъбки.

- Някой да го гръмне! - изкрещя Дейв.

Целеше се с узито, но помежду им имаше твърде много хора.

- Стреляйте! - викна отново, докато тварта се пресягаше и сграбчваше Кармен

Ниега за косата.

Два пъти изпука 45- калибров и сивачето политна назад с две дупки в гърдите, но

въпреки това продължи да влачи към отворената си уста все още пищящата Кармен.

След това къс ръждива арматура се стовари в лицето на тварта и Джоуъл Шустър

последва примера на Джей Ди и от упор гръмна съществото трети път- право в

кокалестата тиква. Сивачето със съскане се катурна назад през прозореца, отнасяйки

със себе си кичур от косата на Кармен.

Нещо се удари в задницата на автобуса със сила, която огъна аварийния изход и

пукна средния от трите прозореца като Нов изстрел. Хана изкрещя:

- Мамка му! - и настъпи газта, без да я е грижа какви препятствия лежат напред.

Възлестите пръсти на друг сивак сграбчиха долния ръб на счупения от детето

прозорец и изтеглиха тялото му навътре. Този беше набит, мускулест звяр с

поникнали от главата, голите рамене и гърдите закривени червени шипове.

Издаваше ниско хъркане и се метна в купето, въпреки че Джоуъл и Пол Едсън

стреляха по него, и докато натъпканите като сардели пътници се опитваха да се

дръпнат от пътя му, се нахвърли върху Гари Рууса, набучвайки го на шиповете по

гърдите си. Зловещ чифт челюсти разкъса гърлото на Гари и сивакът гризеше

яростно шията му, докато латиноамериканец с прошарена брада не опря карабина до

слепоочието на чудовището и не изпразни и двете дула в него.

През прозореца междувременно се катереше друга твар - слаба и жилава, с

гротескно и изкривено лице, в което устата заемаше повечето пространство, а малко

встрани от центъра на челото имаше само едно око, като второто се намираше на

дясната буза. На гърба й яздеше сивокоса женска с лице като острие на брадва и още

една глава, поникнала от лявото й рамо. Пътниците се опитваха да отстъпят назад, но

нямаше накъде да отидат. Тези без оръжия се гъчкаха към задната стена на автобуса.

Стреляха пистолети и пушки - дори под съпровода на хора от писъци гърмежите бяха