Границата полностью

чудовищно силни - но преди сивачката и сраснатата й с нея сестра да умрат, успяха да

отхапят почти до кост ръката на един мъж и да накъсат на ивици лицето на млада

жена.

Хана дивашки криволичеше с автобуса. Дейв се опитваше да стигне до счупения

прозорец отзад и на пътя му се изпречи Итън. Оливия стоеше до хлапето, обърнала

гръб на тримата новодошли. Внезапно красавецът с кафявата брада стисна зъби и

тръгна напред, протегнал ръце, сякаш да сграбчи момчето за раменете, но в този

момент то погледна в очите му и видя зад тях нещо, което бе способно да опише само

като водовъртеж от ужас.

- Исусе Христе! - изкрещя Хана. Настъпи спирачките.

Джеферсън Джерико залитна покрай Итън, който се шмугна встрани и сграбчи

облегалката на най- близката седалка. Едната от дланите на проповедника се плъзна

по лявото рамо на хлапето, а другата сграбчи празния въздух. Той се блъсна в Оливия

и падна на колене на пътеката. Единственият фар показваше на Хана десетки сиви

хора, юрнали се към автобуса - вълна от чудовища, плиснала по магистралата... не

десетки, осъзна тя след секунда, а стотици. Те тичаха, пълзяха и се олюляваха, някои

с желирана и провиснала кожа, други мутирали в машини убийци с ноктести лапи и

плът като шипеста броня.

За броени секунди се озоваха върху предницата на автобуса и взеха да се катерят

към стъклото. Раткоф беше паднал върху таблото и скимтеше, а Воуп се взираше

безстрастно в прииждащата вълна нечовеци в човешки облик.

- Карай! - викна Оливия на Хана, щом видя жълтата муцуна на автобуса, покрита

със сиви тела.

Старицата настъпи газта докрай. Автобус номер 712 блъвна облак черен дим и се

втурна напред като шибнат с камшик кон. Сиваците падаха от капака на автобуса и

той диво подскачаше, сякаш колелата му прегазват дузини легнали полицаи.

Бронята и предната решетка се удряха във все повече и повече тела и гумите се

пързаляха по слузестите им останки, но отпред ги причакваше същинска стена от

кошмари. Двама от най- големите и силни сиваци държаха ръбести метални парчета

и единият успя да изпълзи напред и да удари с възлест юмрук предното стъкло.

Проби го в дъжд от стъкло и Бърт Раткоф писна като момиченце.

- Махай се от автобуса ми! - изкрещя Хана. Последва заплахата с два тътнещи

изстрела от револвера си, които пронизаха предното стъкло и изхвърлиха мутанта в

задно салто назад от капака. Тя успя да гръмне другия сивак в главата, преди да

използва юмрука си, но куршумът остави дупка почти пред лицето й и пукнатини по

предното стъкло.

По същото време и Оливия като Итън осъзна, че сиваците са прекалено

многобройни. Тварите тичаха към автобуса от всички страни и изглеждаше, че

отпред прииждат още стотици.

- Продължавай! Напред! - крещеше Дейв, докато си проправяше път към

предницата. Джеферсън Джерико бе изпълзял от пътеката на четири крака и се беше

свил на пода в търсене на някакво убежище сред другите тела, но на открито

стърчаха достатъчно негови части, та Маккейн да му стъпи на дясната ръка при

минаването си. Под подметката на дебелата кубинка се разнесе хрущене на чупещи

се кости и в последвалия го огнен пожар от болка супер продавачът и нощен таласъм

осъзна, че току-що се е лишил от употребата на всичките си пръсти.

Хана се опитваше да продължи напред, но автобусът буквално засядаше върху

сиваците под гумите и шасито. Двигателят нададе вой, когато колелата изгубиха

сцепление над желираната плът. Още врагове се катереха по капака и един с ръце

като сопи и допълнителен чифт късички крайници прииждаше да довърши предното

стъкло.

В хаоса Итън се извърна, за да потърси едно конкретно лице.

Видя Ники, притисната сред останалите, които се опитваха да се отдръпнат

колкото се може по-далеч от счупения прозорец и все още гърчещите се тела на

сиваците. Поне тя беше добре, но тази битка беше далеч от...

Ослепителна бяла светлина заля автобуса.

Почти незабавно последва трясъкът на картечници и първият изстрел порази

сиваците на капака. Червени ракети излетяха във въздуха пред предното стъкло и

сега вече Хана здравата настъпи спирачката, понеже ракетите преминаха на косъм.

Но които и да бяха стрелците, си знаеха работата, понеже сиваците изпопадаха и

половината глава на онзи с масивните ръце изчезна като по магия, но нито един

куршум не удари нито стъклото, нито автобуса.

Картечниците продължаваха да стрелят, покосявайки сиваците ред по ред.

Нападателите започнаха да се обръщат и да бягат, катереха се един върху друг в

стремежа си да се измъкнат, а куршумите продължаваха да ги разкъсват на парчета.

Присвил очи срещу суровата светлина, Итън успя да различи някакво превозно

средство да ги приближава отдясно. Огромните му гуми прегазиха мантинелата.