— Какво търсим?
— Хиляда деветстотин и четвърта година. Смъртта на един адвокат на име Диего Марласка. Виден член на барселонското общество, съосновател на правната кантора „Валера, Марласка и Сентис“.
— Месец?
— Ноември.
По даден от Бротонс знак двамата асистенти отидоха да търсят съответните броеве от месец ноември 1904 г. По онова време смъртта присъстваше толкова често в злободневните новини, че повечето вестници поместваха големи некролози на първа страница. Можеше да се предположи, че градската преса е посветила нещо повече от кратко съобщение за кончината на личност от ранга на Марласка; неговият некролог навярно бе послужил като материал за заглавна страница. Асистентите се върнаха с няколко тома и ги сложиха върху едно широко писалище. Петимата присъстващи си разпределихме задачата и не след дълго намерихме скръбната вест за дон Диего Марласка на една уводна страница, точно както очаквах. Броят на вестника бе от 23 ноември 1904 г.
— Habemus cadaver48 — обяви Бротонс, който пръв откри новината.
Имаше четири некролога, посветени на Марласка: един от неговото семейство, втори — от кантората, трети — от адвокатската колегия на Барселона, а последният бе от културното сдружение на „Атенео Барселонѐс“.
— Така става, когато си богат — умираш пет или шест пъти — отбеляза дон Басилио.
Сами по себе си некролозите не представляваха особен интерес — молитви за безсмъртната душа на покойника, известие, че на погребалната церемония ще присъстват само най-близките, грандиозни хвалебствия за един велик гражданин, ерудит и незаменим член на барселонското общество, и прочие.
— Това, което искате да узнаете, навярно е във вестниците, издадени един-два дни преди или след този брой — рече Бротонс.
Продължихме да преглеждаме броевете от седмицата, през която бе починал адвокатът, и открихме редица материали, свързани с Марласка. Първият от тях съобщаваше, че видният юрист се е поминал при нещастен случай. Дон Басилио прочете известието на глас.
— Това го е писал някой орангутан — отсъди той. — Три излишни абзаца, които не дават никакви сведения, и чак накрая се казва, че смъртта е причинена от инцидент, но без да се уточнява какъв.
— Тук имаме нещо по-интересно — обади се Бротонс.
Една статия от следващия ден обясняваше, че полицията разследва обстоятелствата около инцидента, за да определи точно какво се е случило. Най-интересно бе това, че според съдебномедицинския доклад, посочен в материала, смъртта на Марласка бе настъпила вследствие на удавяне.
— Удавил се е? — намеси се дон Басилио. — Как? Къде?
— Не се изяснява. Вероятно е трябвало да поизрежат съобщението, за да включат тази спешна и обширна апология на сарданата49, която заема три колонки със заглавието: „Под звуците на тенората50: дух и настроение“ — отбеляза Бротонс.
— Там пише ли кой е бил натоварен с разследването? — попитах аз.
— Споменава се някой си Салвадор. Рикардо Салвадор — рече началникът на архива.
Прегледахме останалите новини, свързани със смъртта на Марласка, но не открихме нищо съществено. Текстовете сякаш се преливаха един в друг, повтаряйки все същата песен, която звучеше твърде сходно с официалната версия, представена от кантората на Валера и сие.
— Здравата ми намирисва, че тук има нещо скрито-покрито — рече Бротонс.
Въздъхнах обезсърчен. Бях се надявал да намеря нещо повече от обикновени сладникави възпоменания и кухи съобщения, които не изясняваха никакви факти.
— Вие нямахте ли една солидна връзка в полицейското управление? — попита дон Басилио. — Как се казваше този човек?
— Виктор Грандес — уточни Бротонс.
— Навярно той би могъл да свърже Мартин с въпросния Салвадор.
Покашлях се и двамата мъжаги ме изгледаха със свъсени вежди.
— По причини, които не касаят случая, или пък го касаят твърде много, бих предпочел да не замесваме инспектор Грандес в тази работа — изтъкнах аз.
Бротонс и дон Басилио се спогледаха.
— Разбрано. Има ли и други имена, които трябва да зачеркнем от списъка?
— Маркос и Кастело.
— Виждам, че не сте загубили дарбата си да завързвате приятелства навсякъде, където се появите — отбеляза дон Басилио.
Бротонс потърка брадичката си.
— Да не се тревожим излишно. Мисля, че ще мога да намеря друг подстъп, който да не буди подозрения.
— Ако успеете да ме свържете с този Салвадор, ще ви принеса в жертва каквото пожелаете, дори и някой шопар.
— Заради подаграта не кусвам сланина, но не бих отказал една хубава хаванска пура — рече Бротонс.
— Нека да са две — добави дон Басилио.
