При това за приятеля му би имало предостатъчно работа, защото още от „Мариафелс“ Кнехт носеше в себе си една идея, която искаше да използва за своята първа тържествена игра като магистър. В нейната основа искаше да вложи — това беше всъщност хубавото хрумване — структурата и измеренията на старата ритуална конфуцианска схема за изграждането на китайската къща, при което всичко е ориентирано по небесните посоки: вратите, олтарът на прадедите, съотношенията и разпределението на постройките и дворовете, подреждането им по съзвездията, по календара, по семейния живот, а към всичко това и символиката, и стилът на градината. Някога, при изучаването на един коментар върху И Дзин, митичният ред и многозначността на тези правила му се видяха като особено привлекателна и приятна парабола на космоса и положението на човека в света; той намери още, че прастарият митичен народен дух в тази традиция за строителството на дома е чудно и дълбоко свързан с умозрително-книжовния дух на мандарините и магистрите. Разбира се, без някога да си е водил бележки, той често и с достатъчно любов се бе занимавал с идеята и плана за тази игра, затова всъщност вече я носеше в себе си съставена като цяло. Само откак бе встъпил в длъжността, не беше отделял време за нея. Сега в момента бе твърдо решил да изгради празничната си игра върху тази китайска идея и Фриц трябваше незабавно, в случай че съумее да вникне в духа на идеята, да започне с изследването върху нейното разработване и подготовката за превод на езика на играта. Единствената пречка беше: Тегулариус не знаеше китайски. А да го изучава сега, бе твърде късно. Но по указанията, които отчасти сам Кнехт, отчасти Източноазиатският институт биха могли да му дадат, Тегулариус щеше да проникне в магическата символика на китайската къща и с помощта на литературата, в края на краищата тук не се касаеше за филология. И все пак бе потребно време, най-малкото за човек, изнежен като него, който не всеки ден изпитва желание за работа, какъвто беше милият приятел; затова бе добре още отсега да се пристъпи към дело; и тъй, усмихвайки се, приятно изненадан, той намери, че предвидливият стар господин, съставил джобния календар, е имал пълно право.
Още на другия ден, тъй като приемният час свърши твърде рано, нареди да повикат Тегулариус. Той дойде, поклони се с малко подчертан израз на преданост и смирение, какъвто бе свикнал да проявява по отношение на Кнехт, и беше истински учуден, когато той, иначе станал твърде пестелив на думи, му кимна с някаква дяволитост и го попита:
— Спомняш ли си още как някога в студентските ни години между нас възникна нещо като спор, при което не ми се удаде да те спечеля за своето гледище? Отнасяше се за стойността и важността на източноазиатските изследвания, главно за китайския, аз исках да те накарам да поседиш известно време в института и да учиш китайски. Да, спомняш ли си? Ех, днес отново съжалявам, че тогава не успях да ти повлияя да се пренастроиш. Колко хубаво би било, ако знаеше китайски. Заедно бихме могли да свършим чудесна работа!
Така той подразни приятеля си още малко и разпали очакванията му, преди да изкаже предложението си: искал скоро да започнат с разработката на годишната игра и ако това му доставя радост, Фриц трябвало да изведе голямата част от тази работа, както на времето помагал за състезателната игра на Кнехт, за тържествата, докато той бил при бенедиктинците. Тегулариус го погледна почти невярващ, дълбоко изненадан и приятно развълнуван и от бодрия тон, и от усмихнатото лице на приятеля си, когото сега вече познаваше само като повелител и магистър. Трогнат и радостен, той прие не просто честта и доверието, които се изразяваха с това предложение, а схвана и проумя преди всичко значението на този красив жест; това беше един опит за изцеление, ново отваряне на вратата, която се бе хлопнала между двамата приятели. Той прие с лекота напомнянето на Кнехт за китайския и без колебание обяви, че е готов да се постави напълно на разположение на достопочтения за разработката на неговата игра.
— Добре — каза магистърът, — приемам твоето обещание. Така за известни часове отново ще бъдем другари по труд и учение, както някога в онези изглеждащи тъй странно далечни времена, когато разработвахме и провеждахме заедно някои игри. Това ме радва, Тегулариус. А сега преди всичко следва да разбереш идеята, върху която искам да построя играта. Трябва да научиш какво е една китайска къща и какво означават правилата, предписани за нейния строеж. Ще ти дам препоръка за Източноазиатския институт, там ще ти помогнат. Или не, хрумна ми нещо друго, по-хубаво. Бихме могли да се опитаме да влезем във връзка с По-стария брат, мъжа от бамбуковата горичка, за когото толкова много ти разказвах. Може би за него би било под достойнството му или голямо безпокойство да се занимава с някой, който не знае китайски, но все пак ще опитаме. Ако иска, този човек е в състояние да те превърне в китаец.
