Бе изпратен пратеник при По-стария брат, който сърдечно го покани за известно време да дойде във Валдцел като гост на майстора на играта на стъклени перли, тъй като длъжността не му позволява да отдели време за гостуване, и да побеседват за услугата, която горещо желае да получи от него. Китаецът във всеки случай не напусна бамбуковата гора, пратеникът, вместо да го доведе, донесе едно писъмце с изрисувани с туш китайски йероглифи, там бе написано: „Би било голяма чест да видя великия мъж. Но пътуването води към затруднения. Две блюда трябва да се използват за жертвоприношение. По-възрастният поздравява издигнатия.“ След това Кнехт не без усилия подтикна своя приятел към решението сам да отиде в бамбуковата горичка, за да помоли да бъде приет и да му бъдат дадени уроци. Но и краткото пътуване остана без успех. Отшелникът в горичката прие Тегулариус с една почти унизителна вежливост, без обаче дори на един-единствен от неговите въпроси да отговори другояче освен с приветливи сентенции на китайски език, без да го покани да остане, въпреки изрисуваното от ръката на магистъра на хубава хартия чудесно препоръчително писмо. Несвършил нищо, в съвсем лошо настроение Фриц се върна във Валдцел и донесе като подарък за магистъра едно листче, върху което с четчица бе изписан стар стих за златните рибки, и сега трябваше да опита щастието си в Източноазиатския институт. Тук препоръките на Кнехт имаха по-силно въздействие: към молителя, пълномощник на магистър, се отнесоха с най-вежлива готовност за помощ и той скоро бе толкова непогрешимо осведомен върху своята тема, колкото беше възможно без владеенето на китайски, и изпита такава радост от идеята на Кнехт да сложи в основата на своя план символиката на тази къща, че преболя неуспеха си в бамбуковата горичка и го забрави.
Когато Кнехт изслуша доклада на неприетия пратеник за посещението му при По-стария брат и после сам си прочете стиха за златните рибки, с натрапчива сила го развълнува атмосферата край този човек и спомена за собствения му някогашен престой в неговата къщичка под разлюления от вятъра бамбук и за стъблата от овчарска торбичка, едновременно това беше спомен за свобода, за време на волност, спомен за студентските години и пъстрия рай на младежките мечти. Как този смел чудат отшелник бе съумял да се оттегли и запази свободата си, как тихата бамбукова горичка го криеше от света, колко съкровено и мъжествено той живееше със своя, станал му втора природа, чист, педантичен и мъдър китайски дух, колко плътно, съсредоточено и близко и от година на година, от десетилетие на десетилетие го обграждаше вълшебството на бляна на живота му, превръщаше градината му в китайска, къщичката — в храм, рибите в божества и него в мъдрец! С една въздишка Кнехт се освободи от тази представа. Той бе тръгнал по друг път, по-скоро бе поведен, и смисълът беше само в това да върви по указания му път неотклонно и вярно и да не го сравнява с пътищата на другите.
В спестените свободни часове заедно с Тегулариус той скицира и композира една игра и предостави цялата проучвателна работа в архива, както и първото и второто записване на приятеля си. С тази нова същина приятелството им се върна към живот и доби по-различна отпреди форма, а и играта, над която работеха, претърпя някои промени и се обогати чрез своеобразието и живата фантазия на особняка. Фриц принадлежеше към хората, които нищо не задоволява, макар и да са поначало непретенциозни; с един набран букет или наредена за хранене маса — за всеки друг завършени и съвършени — той би могъл час по час с вълнуващо удоволствие и с неспирни игриви похвати да продължава да се занимава и от тази дребна работа да направи дело за цял ден, на което да се посвети усърдно и съсредоточено. Такъв той остана и в идните години: голямата празнична игра всеки път бе постижение на двама души и за Тегулариус това носеше двойно задоволство: да е тъй потребен на приятеля и магистъра в толкова важно дело, че той да не може да мине без него, и да съпреживее официалното отпразнуване на играта, макар и неназован по име, но добре известен на елита съавтор.
