— Господин магистър — каза той, — бъдете спокоен, състоянието на многоуважавания в никакъв случай не е лошо, той винаги е бил и все още е необикновено здрав човек, въпреки че с напредването на възрастта естествено много е отслабнал. И не че външният му вид се е променил забележимо или силите внезапно са го напуснали, той се разхожда по малко и всеки ден свири също по малко, до неотдавна даваше уроци по орган на двама ученици, само начинаещи, защото винаги е предпочитал да има около себе си невръстни. Но това, че преди няколко седмици той се отказа да обучава и тези двама последни ученици, е все пак признак, който ми направи впечатление и оттогава наблюдавам достопочтения господин повече и съм загрижен за него, това са причините да бъда тук. Единственото, което оправдава тези мои мисли и крачки, е обстоятелството, че по-рано аз самият бях ученик на стария майстор по музика, предпочитан ученик, ако мога да се изразя така, и че преди година неговият наследник ме изпрати да му бъда един вид помощник и компаньон и ми възложи грижата за състоянието му. За мен това бе много приятно задължение, защото няма човек, към когото да питая такава привързаност и уважение, каквато към моя стар учител и благодетел. Той беше човекът, който ми разкри тайната на музиката и ме направи способен да й служа, и извън това — всичко, което съм придобил като идеи, съзнание за ордена, зрелост, вътрешна овладяност — всичко дължа нему и то е негово дело. И така, отблизо година аз живея при майстора, действително се занимавам с някои изследвания и курсове, но винаги съм му на разположение като сътрапезник и придружител при разходките, а нощем съсед по спалня, донякъде, донякъде съпровождам и музицирането му. При този близък съвместен живот естествено можах да наблюдавам много точно стадиите на неговото стареене и, следва да кажа, на телесното му стареене, някои от другарите ми от време на време правят съчувствени или присмехулни забележки за моята странна длъжност, която превръща един толкова млад човек като мене в слуга и придружител на прастария. Но те не знаят, никой освен мен самия не знае така добре каква старост е отредена на този майстор, как той, който постепенно слабее и чезне телом, храни се все по-малко, връща се все по-уморен от кратките си разходки, без при това да е болен, как той едновременно в тишината на пределната си възраст духом е все по-силен, все по-вглъбен, достоен и естествен. Ако моята длъжност на помощник или пазител ми създава някои трудности, то те се крият единствено в това, че майсторът изобщо не желае нито да го обслужват, нито да се грижат за него, че той винаги би искал само да дава и никога да не взема.
— Благодаря ти — каза Кнехт, — много ми е приятно да зная, че край магистъра има един толкова предан и благодарен ученик. Но кажи ми сега, тъй като не говориш по поръка на своя господар, най-после ясно, защо взимаш така присърце моето посещение в Монтпор?
— Вие пръв със загриженост ме попитахте за здравето на стария майстор по музика — отговори младият. — Защото явно молбата ми е породила у вас мисълта, че той може би е болен и че навярно е крайно време още веднъж да го навестите. Наистина съм убеден, че всъщност вече е крайно време. Действително достопочтеният не ми изглежда близо до своя час, но начинът му да се сбогува със света е твърде особен. Така например от няколко месеца почти е отвикнал да разговаря, макар винаги да е предпочитал немногословието пред дългите думи, то сега е стигнал до едносричност и мълчание, които малко ме плашат. Тъй като все по-често се случва той да остави без ответ мое обръщение или запитване, отначало мислех, че почва да отслабва слухът му, но майсторът чува добре, както винаги, направих за това много опити. Трябваше да предположа, че или е разсеян, или не е в състояние истински да се съсредоточава. Но и това не беше достатъчно обяснение. Нещо повече, той отдавна като че ли е, така да се каже, на път и вече не живее истински сред нас, а все повече и повече в своя собствен свят; така все по-рядко навестява или допуска някого до себе си, сега по цели дни не вижда никого освен мене. И откакто започна това, тази усамотеност и откъсване от тукашния свят, аз се старая още веднъж да доведа при него няколкото приятели, които знам, че най-много обича. И ако вие искате да го посетите, Domine, несъмнено ще доставите голяма радост на стария си приятел, уверен съм в това, а вие, така да се каже, все още ще срещнете същия човек, когото сте уважавали и обичали. Може би след няколко месеца или дори седмици неговата радост от вашето посещение и отзивчивостта му към вас ще бъдат много по-малки, възможно е дори той вече да не ви познае и да не ви обърне внимание.
Кнехт се изправи, приближи се до прозореца, постоя известно време загледан нагоре, вдишвайки дълбоко. Когато отново се обърна към студента, той беше станал от стола, като че ли бе сметнал посещението за приключено. Магистърът му протегна ръка.
