При нас са необикновено рядко явление откритите приятелства между заемащите висши длъжности. И за това не се учудваме, че в първите години на службата си Кнехт не установява такива отношения с никого от колегите си. Изпитва голяма симпатия към занимаващия се с класическа филология в Койперхайм и дълбоко уважение към ръководството на ордена, но в тази сфера личното е почти изключено и обективирано, така че извън служебното сътрудничество едва ли са възможни сериозно сближаване и приятелство. Но му е отредено да преживее и това.
Нямаме на разположение тайния архив на възпитателната колегия; за държането и дейността на Кнехт при нейните заседания и гласувания можем да правим изводи само от случайни изказвания на приятели. Изглежда, че невинаги се придържа към мълчаливостта си от първоначалните месеци след избирането му за магистър, но все пак само рядко излиза като оратор освен когато поставя някаква молба или въпрос. Подчертано засвидетелствана е бързината, с която той усвоява обичайния тон за общуване, господстващ на върха на нашата йерархия, и изтънчеността, богатата находчивост и радостта, която проявява при спазването на тези обноски. Известно е, че върховете на нашата йерархия — магистърът, мъжете от ръководството на ордена, общуват помежду си с един не само грижливо спазван церемониален стил, но сред тях господства, ние не можем да кажем откога, склонността или тайното предписание, а навярно и правилото на игра, да се придържат толкова по-строго, толкова по-грижливо към изтънчената вежливост, колкото по-големи са разногласията в мненията и схващанията им и колкото по-важни са спорните въпроси, върху които се изказват. Предполага се, че тя се усвоява по отдавнашна традиция и заедно с другите функции, които би могла да има, притежава и защитна функция, Крайно вежливият тон на дебатите пази от страстна увлеченост не само спорещите лица, но им помага да съхраняват безукорно държане, защищава и пази освен това достойнството на ордена и на самата колегия, облича ги с тогите на церемониала и с ореолите на святост, така че в тази толкова често осмивана от студентите любезност има известен добър смисъл. Предшественикът на Кнехт магистър Томас фон дер Траве притежавал такова умение в голяма степен, той бил удивителен майстор на това изкуство. А Кнехт не може да бъде наречен негов наследник или подражател, той е по-скоро ученик на китайците и неговата куртоазия е от такъв вид, че е малко по-изострена и пронизана от ирония. Но между колегите си той винаги минава за ненадминат майстор на вежливостта.
В нашия труд стигаме вече точката, където последните години от живота на майстора и развитието, повело към раздялата му с длъжността и провинцията, навлизането в друга жизнена среда, приближаването на неговия край приковават цялото ни внимание. Макар до мига на тази раздяла той да изпълнява длъжността си с образцова преданост и до сетния ден да се радва на любовта и доверието на своите ученици и сътрудници, ние се отказваме от по-нататъшни описания на служебната му дейност, тъй като го виждаме до дън душа изморен от нея и устремен към други цели. Минал през целия кръг от възможности за разгръщане на силите, които длъжността му даваше, той бе вече до мястото, където великите натури изоставят коловоза на традицията и покорното включване в един порядък, и с упование във върховни неназовани власти опитват и поемат отговорност за новото, за още непредписаното и непреживяното.
