— Благодаря ви, господин председателю. Ковчежето вече ви поверих. Чрез вас предавам на колегията сега и няколко мои записки върху състоянието на работите във Валдцел, преди всичко за репетиторите и главно за неколцината, които вярвам, че може да се имат предвид като наследници на моята длъжност.
Той извади няколко сгънати листа от джоба си и ги постави на масата. После стана прав, изправи се и председателят. Кнехт пристъпи към него, гледа го дълго с тъжна приветливост в очите, поклони се и каза:
— Мислех да ви помоля да ми дадете ръката си за сбогом, но сега трябва да се откажа и от това. Винаги сте ми били особено скъп и днешният ден не е променил с нищо чувствата ми. Бъдете здрав, мой мили и многоуважаеми!
Александер стоеше тих, малко блед; в един момент изглеждаше, че иска да вдигне ръка и да я протегне на сбогуващия се. Усети, че очите му се навлажняват; тогава сведе глава, отвърна на поклона на Кнехт и го остави да си иде.
Когато заминаващият бе затворил след себе си вратата, председателят постоя неподвижно изправен, вслушвайки се в отдалечаващите се стъпки, а след като заглъхна и най-далечната и повече не се чуваше нищо, известно време снова насам-натам из стаята, докато навън отново се раздаде шум от нечии крачки и леко се похлопа на вратата. Влезе младият прислужник и съобщи за един посетител, който настоявал да говори с него.
— Кажи му, че след час ще го приема и че го моля да изложи накъсо искането си, предстоят ми много неотложни дела. Не, почакай още, иди в канцеларията и съобщи на първия секретар, нека веднага да свика бързо колегията за вдругиден на заседание, с бележката, че е необходимо да се яви целият състав и че може да се отсъствува само в случай на тежко заболяване. После иди при иконома и му кажи, че утре рано трябва да замина за Валдцел, колата да бъде готова за седем часа…
— С ваше позволение — каза младежът — бихте могли да използвате колата на господин Magister Ludi.
— Как така?
— Достопочтеният пристигна вчера с кола. Но току-що напусна сградата, като каза, че продължава пътя си пеш и оставя тук колата на разположение на колегията.
— Добре. Тогава утре ще взема валдцелската кола. Повторете, моля.
Прислужникът повтори:
— Посетителят ще бъде приет след един час и трябва да говори накратко. Първият секретар да свика колегията вдругиден. Необходимо е присъствието на целия състав. Извинително е отсъствието само при тежко заболяване. Утре рано, в седем часа, отпътуване за Валдцел с колата на господин Magister Ludi.
Когато младият мъж отново излезе, майстор Александер си отдъхна. Приближи се до масата, край която бе седял с Кнехт, и сякаш стъпките на този неразгадаем човек още кънтяха в душата му, бе го обичал повече от всички други, него, който му причини толкова голяма болка. Винаги, от дните, когато му оказваше помощ, обичаше този човек и наред с някои други качества тъкмо походката на Кнехт особено му допадаше, отчетлива, ритмична крачка, но по-лека, сякаш трептеше между достолепното и детинското, между стъпката на жрец и танцьор — своеобразна, мила, благородна стъпка, която отлично подхождаше на лицето и гласа на Кнехт. Тя подхождаше не по-малко и на неговия толкова особен начин да въплъщава касталийския дух и магистърството, на своеобразието на властничеството и ведростта му, които понякога напомняха малко за аристократичната сдържаност на предшественика му, на майстор Томас, а понякога и на простотата, с която старият майстор по музика печелеше сърцата. И така, той беше вече отпътувал, бързаше, пеш, кой знае накъде и вероятно нивга няма да го види отново, нивга няма да чуе смеха му и да види как неговата красива ръка с дълги пръсти изписва йероглифите на играта на стъклени перли. Посегна към листата, оставени на масата, и се зачете в тях. Това беше едно кратко завещание, много стегнато и делово, често само ключови думи вместо изречения, и трябваше да послужи за улеснение на колегията в работата й по предстоящата проверка в селището на играчите и новия избор на магистър. С дребни, красиви букви бяха нанесени мъдрите бележки, думите и почеркът бяха неповторими и своеобразни като сънищата на този Йозеф Кнехт, като лицето и гласа му, като неговата походка. Трудно щеше да бъде на колегията да намери човек със същото равнище и да го направи негов заместник; истинските властелини и истинските личности бяха рядкост и всяка такава фигура — щастлив случай и дар, също и тук, в Касталия, в провинцията на елита.
