<p>Един сън</p>В манастир сред планината като гоствлязох аз, когато всичките се молят,обградени с книги. В залез златокостихо светеха върху стената голастари пергаменти с надписи безбройни.В жаждата тогаз за знания достойникнига взех за проба и прочетох там:„Крачката към квадратура на кръга“.Тази книга, казах си, бих взел сега!Друга книга позлатена аз видях,върху чийто гръб на дребен шрифт се спрях:„Как яде от другото дърво Адам…“Как от друго? От това ли: на живота!Значи, е безсмъртен? Не току-така с охотааз разбрах, че тук съм; с книгата огромна,по средата, откъм гръб и в края, още помня,с цветовете на дъга пред мен блестеше.Нейното заглавие възвишено гласеше:„Съответствия на тоновете с цветовете.Доказателство как всеки цвят заветенотговаря на тоналност съответна“.Как примамно хоровете цветнисветеха срещу ми! Почнах да се сещам,всяка книга ми го казваше да зная,че стоя в библиотеката на рая;и на всичките въпроси неспокойни,и на всички жажди в мене, толкоз знойни,отговор аз срещах, хляб за всеки гладна духа получих. Вперех ли очи,върху всяка книга почва да личиобещаващо заглавие пред мене;всичко беше с предварителен цитат,с плодове за всички хора удивени,към които ученикът не посяга,но учителят протяга се веднага.Тук бе смисълът дълбок и чист, извеченна поезията и на мъдростта,силата вълшебна питаща в света —с отговора заедно бе той изречен.И есенцията на духа бе тукав тези тайни книги, в този кътключове лежаха за отвъд.Принадлежност беше тяхната наукасамо над когото слиза благодат.И положих аз с ръцете си трептящивърху пулт един от тези томове изящни,разгадавах дълго шрифта непознатсам насън това, което не съм учил,но в игра щастлива бях улучил.И политнах в междузвезден хлад,в бездни на духа, вградени в зодиака,сред които всичко беше откровениена народи и картини посред мрака,станали наследство вечно по стечениена зависимости стари и по-нови,съотнесени едни към други там;и към старите открития готовиидват други, все по-нови, знам.Тъй че аз, като четях в основи,минах пътя на човечеството сам,възприемах всички истини суровина постигналите ги до днеска с плам.Аз четях и виждах букви — силуети,да се сливат и разделят, щом са слети,да се пръскат и подреждат разигрании отново нови фигури събранигледах аз и вече бях се слисалпред възникващия непрестанно смисъл.Заслепен от толкоз четене тогава,вдигнах своя поглед за почивка аз:бях единственият гост през този час,В залата стоеше като че в забравастар човек, навярно библиотекар;гледах сериозно, в работа унесен,как се занимава с книгите, макарда не знаех всъщност смисъла чудесенна усърдността му. Този стар човекнежно беше хванал книга, с поглед мекна гърба й нещо писано четеше,после я издуха в миг с устата бледа,а заглавието — то такова беше,че си заслужава с радост да го гледа!Тихо го изтри и с пръст подир товатой с усмивка друго изведнъж написа,друго той постави, после се залисаи подред над книги клатеше глава:новите заглавия обмисляше какви са.Дълго аз объркано го наблюдавахи на разума си се съпротивлявах,върнах се след туй при книгата, коятобях зачел, но толкоз чудните картини,завладели ме току-що, не откривах вече;те, погледнех ли, се скриваха, когатознаците изчезваха пред мен немирно;и разказваше светът така обширно,сякаш че кръжеше в облаците сини,не оставяше след своя полет нищо,само сива сянка срещу мен изпречи.Върху рамото ръка усетих ази видях как оня старец беловлассе усмихва; станах. Книгата той взе,от смеха му тръпка ме обзекато мраз и после неговият пръстплъзна се отгоре и по стара кожатой с перо заглавие след туй, въпроси,на които никой отговор не носи,най-старателно на книгата положи.След това изчезна с целия си ръст.
