<p>При четене на един стар философ</p>Което благородно е било,вековен плод на мислите избрани,внезапно свежда своето крилокато писмото нотно с празни гранибез ключове, диези, не личина тежестта магическата точка,строежът се разпада и мълчихармонията, вечно ехо почва.Така се случва с мъдрото лице,доскоро възхищавало, се смръщва,смъртта протяга своите ръцеи светлината в бръчки се превръща.Така и чувството за висотаедва усетено, в досада спираи сякаш сме родени с мисълта,че всичко се разваля и умира.И над гробовна, тъмна долинавъзправя се болезнено покъртендухът с копнежа си за светлинасрещу смъртта, превърнал се в безсмъртен.<p>Последният играч на стъклени перли</p>С перлите, играчка негова, в ръкатой седи прегърбен в своя край така,край опустошен от чумите, войните,там расте бръшлянът и жужат пчелите.И мирът в умора с арфа приглушенаозвучава вредом старостта сломена.Пъстрите си перли старецът брои,тук една е синя, бяла — друга там,до една голяма малка той реди,в кръг ги завъртява с поизгаснал плам.Някога той беше тъй велик в играта,майстор на изкуства и безброй езици,опознал света със своите зеници,бе известен той до края на земята —обграден с колеги, също с ученици.Днес е той излишен, непотребен, сам,вече не протягат за съвет десници,никой не го кани вече на диспут;няма я Касталия… Нито оня храм,ни библиотеки… Старецът прочутси почива грохнал, с перлите в ръка,от йероглифи, славните другари,те сега са само стъклени кошмарии безшумно падат от ръцете старив пясък и изчезват след това така.<p>Върху една токата на Бах</p>Прамълчание… И тъмнина царува…Лъч от облак зъбещ се нахлуваи докосва сляпо дълбини световни,и строи пространства той от светлина,озарява формите на планина,въздухът синее над земи чутовни.Той като творец за действие разделяв миг на две оплождащото ни начало:и подпалва той изплашения святтам, където светли струите блестяти в разкош където всичко зазвучалое възхвала на живота и повеля.След това се носи на крила към Богаи напира той във всяка тръпка живакъм духа голям на вечния баща.Блясва над картина, в дума, в песента,световете слива в свод на църква строга,той е порив, дух, борба, любов щастлива.
