<p>Богослужение</p>В началото царували смирени властелини,които освещавали поле, зърно и плуги спазвали са правото на жертвите невиннии правото на двата пола в грях един до друг,като невидимото царство да са справедливи,където в равновесие са слънце и луна,чиито силуети горе вечно са щастливи,неопознали смърт и мъка в свойта светлина.Но за божества свещени вече не се чува,угаснаха, човечеството днес е в самота,във веселби, страдания почти не съществува,осъществява се без мярка и без светостта.Но никога не е умирал истински животъти наш е дълг след залеза стаенчрез чудната игра на знаци, притчи и чрез нотида съхраним заплашващия страх свещен.Затуй, за да изчезне тука тъмнината,за да покаже времето пак своето лице,за да царува пак отново светлинатанад жертвоприношения от нашите ръце.<p>Сапунени мехури</p>От опити и мисли дестилирагодини след това стар мъжделата си, през знаци се провираи с истини се трови неведнъж.Нападнат от усърдие студента,в библиотеки непрестанно чел,гори от честолюбие в моментада ни покаже гениална цел.Седи момче и духа си със сламкав мехурите сапунени без страх,възторжен псалм е всяка тяхна сянка,то цялата душа си влага в тях.Старикът и момчето, и студента,създадени от пяна на света,в копнежа са самата нищета,но чрез тях показва се в моментаи свети по-щастлива вечността.
