<p>След четенето на „Summa contra gentiles“<a l:href="#note_1-41" type="note">41</a></p>Някога е бил животът по-прекрасен,по-скроен светът ни и по дух по-ясен,мъдрост и наука сливали са силии от тях предците с мисли се сдобили,за които ние при Платон четем ивиждаме отново чудното им време —ах, веднъж ли само влизали сме немив храмовете древни с приказни обеми,сякаш че далечен свят ни поздравявас истината чиста още оттогава:всичко там сияе като дух в природаи човекът в бог превърнат е от Бога;ред, закон над нас са там провъзгласени,формите изцяло бяха въплътени.Ние от по-късно, диви бедуини,винаги се бием, влачим се в пустини,все сме иронични, все сме усъмнени,нямаме стремежи, ни сме вдъхновени.Но ако и внуците ни са такивакато нас: тогава в светлина красивакато мъдреци ще сме и се очаквав хора ни объркан, който ни оплаква,само хармонично ехо те да чуят,митове прекрасни в непрестанна струя.Който днес не вярва и се усъмнява,той е този, който подир нас остава,с действията свои в бъдното ще мине,за да бъде пример за души невинни;който се съмнява в себе си, ще бъденякога блажен за всички, ще се съди,че не е познавал страх и сред елеие било възможно той да преживее,в щастие вълшебно ще блести тогаз.За това, че в нас духът не залиня,брат на духове от всички времена,ще надживее той света, не ти и аз.<p>Стъпала</p>Тъй както вехне цвят и както всяка младостклони към старостта, така цъфти живота,цъфти тъй всяка мъдра добродетел с радостдо някакъв момент и не издържа вечно.Сърцето трябва да е винаги с охотаготово за раздяла и начало ново,за да успее с храброст в тръгване далечнода се отправи то към порив ненадеен.И ето ти, начало, чудо си, готовода ни закриляш и помагаш да живеем.Би трябвало с усмивка всичките пространствада прекосим и нищо да не ни обвързва,духът световен тук с вериги не ни свързва,той иска в извисяването да се странства.Започне ли сърцето да не се вълнуваи се почувстваме уютно, може да е късно,а който е готов да тръгне и пътува,от навика сковаващ той ще се откъсне.И смъртният ни час със същата охотапред нови хоризонти пак ще ни възправя,не ще притихне този повик на живота…Сърце, вземи си сбогом и хайде, оздравявай!
