Положението на заместник-магистъра, наричан още Сянка, особено при магистри на музиката и играта, е крайно своеобразно. Всеки магистър си има заместник, който не е поставен на негово разположение от властите, а той сам си го е избрал от по-тесния кръг на своите кандидати и за чиито действия и подпис носи пълна отговорност. Следователно за кандидата е голямо отличие и знак на върховно доверие, ако бъде избран за заместник. С това става най-близък сътрудник и дясна ръка на всемогъщия магистър и винаги, когато сам е възпрепятстван и го изпрати, изпълнява служебните му задължения, разбира се, не всичките: например при гласувания във върховната колегия заместникът има право да се яви от името на своя майстор, предавайки само едно „да“ или „не“, никога обаче не прави изказвания или предложения, или каквото и да е от този род, неразрешено от предохранителните мерки. И докато самото избиране за заместник го поставя на много високо и понякога наистина представително място, то едновременно е и нещо като тикане в глуха линия, уединеност вътре в служебната йерархия, до известна степен частен случай, тъй като макар обикновено да му възлагат най-важните функции и да го удостояват с голяма чест, това го лишава от дадени права и възможности, на които се радва всеки друг от останалите. Две точки особено ясно разкриват в какво се състои изключителното му положение: заместникът не носи отговорност за служебните си действия и не може повече да се издигне по служебната стълба на йерархията. Законът наистина е неписан, но може да се разчете по историята на Касталия: никога при смърт или понижение на един магистър неговата Сянка не е заемала мястото му, макар заместникът толкова често да го е представлявал и с цялото си съществование да е изглеждал предопределен за наследник. И сякаш тук обичаят нарочно иска да изтъкне непреодолимостта на една наглед преливаща се граница и подвижна преграда — границата между магистър и заместник, тя е подобие на границата, която разделя длъжност и лице. И така касталиецът, който приема високоотговорния пост на заместник, се прощава с изгледа някога сам да стане магистър, някога действително да се срасне с одеянието и отличителните знаци, които толкова често носи, представлявайки магистъра, едновременно той се сдобива със странно двойственото право да не поема върху себе си евентуалните грешки при изпълнението на задълженията си, а да ги стоварва на своя магистър, на единствения, който отговаря за него. И всъщност вече се бе случвало магистър да стане жертва на избрания от него заместник и заради някоя по-груба грешка, за която би могъл да бъде обвинен другият, да трябва сам да напусне длъжността си. Прозвището, което във Валдцел носеше заместникът на майстора на играта на стъклени перли, отлично отговаряше на неговото своеобразно място, на свързаността, дори идентичността му с магистъра, както и на привидното в неговото лишено от същност служебно битие. Там го наричаха Сянката.
Много отдавна майстор Томас фон дер Траве си бе избрал за Сянка един човек на име Бертрам, който явно по-скоро нямаше щастие, отколкото дарба или добра воля. Той беше отличен играч на стъклени перли, както се разбира от само себе си, беше най-малкото нелош учител и добросъвестен чиновник, безусловно предан на своя майстор; въпреки това през последните няколко години вече не бе обичан от чиновниците; и подрастващото най-младо поколение на елита беше настроено против него и тъй като не притежаваше рицарски ясната природа на своя майстор, това накърняваше спокойствието и увереността в държането му. Магистърът не се раздели с него, но от години, за да го държи колкото е възможно по-далеч от търкания с тази част на елита, все по-рядко му възлагаше да излиза пред обществеността и го използваше повече за работа в канцеларията и в архива. Този безупречен, но необичан или поне сега вече изгубил обичта на околните, а видимо и благосклонността на щастието човек поради болестта на своя майстор изведнъж се видя начело на Vicus Lusorum и в случай че действително трябваше да ръководи годишната игра по време на празненствата, издигнат на най-видния пост за цялата провинция, би се справил с тази голяма задача само ако мнозинството от играчите на стъклени перли или поне репетиторите го подкрепяха с доверието си, което за съжаление не бе така. Ето че се стигна до това сега Ludus sollemnis да бъде тежко изпитание, почти катастрофа за Валдцел.
