Едва сега Кнехт го разбра напълно и замълча мрачно. Всъщност сам, така го схвана, бе преживял дните на играта не като истински жител на Валдцел и другар, а действително повече като гост, и едва сега прозря от какво естество беше жертвата на Бертрам. До този момент Бертрам му изглеждаше честолюбец, сразен от задача, надвишаваща възможностите му, принуден да се откаже от другите си честолюбиви цели и да забрави, че някога е бил Сянка на майстор и ръководител на годишна игра. Едва сега, при последните думи на приятеля си, Кнехт изведнъж занемя и схвана, че Бертрам бе осъден окончателно от съдиите си и нямаше да се върне. Бяха му позволили да изведе празничната игра докрай и му помагаха дотолкова, че тя да мине без скандал, но бяха го правили не за пощада на Бертрам, а на Валдцел.
Положението на заместника изисква не само пълното доверие на магистъра, то не липсваше на Бертрам, но не по-малко и доверието на елита, което клетникът не съумя да запази. Ако направеше грешка, йерархията нямаше да застане зад него и да го защити, както би постъпила с магистъра, своя повелител и пример за подражание. А щом предишните му другари не го признават напълно, то няма авторитет, който да го подкрепи, и те, репетиторите, се превръщат в негови съдници. Ако са неумолими, със Сянката е свършено. И наистина Бертрам вече не се върна от своя излет в планината, а след време се разправяше, че паднал от стръмна скална стена и загинал. Нищо повече не се каза.
Междувременно не минаваше ден без в селището на играчите да се появят висши и най-отговорни чиновници от ръководството на ордена и възпитателната колегия и всеки момент викаха отделни лица от елита, както и от чиновничеството за разговори, от чието съдържание се подочуваше нещичко само сред елита. Беседваха и с Йозеф Кнехт, когото призоваваха често; веднъж двама господа от ръководството на ордена, после магистърът по филология, един път господин Дюбоа и други двама магистри. Тегулариус, който също бе викан за няколко такива допитвания, беше приятно възбуден, шегуваше се за гласуването на конклава, както го наричаше.
Още в дните на играта Йозеф забеляза колко малко бе останало от някогашната му тясна връзка с елита и още по-ясно почувства това във времето преди този конклав. Не само защото живееше в дома за гости като чужденец и представителите на върховната колегия явно се отнасяха към него като към равен; самият елит, репетиторите, не го приеха отново с искреност, другарски, а с една иронична вежливост или най-малкото с хладината на изчакването; беше се откъснал от тях още тогава, когато получи призива за „Мариафелс“, и това отношение бе естествено и правилно; който веднъж направи крачка от свободата към службата, от студентите към репетиторите, към йерархията, вече не е другар, а на път за началство и големство, вече не принадлежи към елита и трябва да знае, че понякога той ще се отнася критично към него. Така става с всеки, който е в подобно положение. Само че в това време Йозеф долавяше особено силно отдалечаването и хладината, веднъж, защото сега, когато осиротя и трябваше да има нов магистър, елитът бе двойно по-сплотен и единен в защитата си, втори път, защото така сурово прояви своята решимост и непоколебимост чрез съдбата на Сянката Бертрам.
Една вечер Тегулариус дотича в дома за гости крайно развълнуван, потърси Йозеф, затегли го към една празна стая, затвори вратата и възкликна:
— Йозеф, Йозеф! Боже мой, можех да го предположа, трябваше да го зная, нали не беше толкова далеч от ума… Ах, не съм на себе си и наистина не знам дали да се радвам!
И той, който познаваше най-точно всички извори на новини в селището на играчите, съобщи разпалено: било повече от вероятно, било вече почти сигурно, Йозеф Кнехт щял да бъде избран за майстор на играта на стъклени перли. Ръководителят на архива, когото мнозина смятали за предопределения наследник на майстор Томас, още завчера бил официално изключен от по-тесния избор и от тримата кандидати от елита, които досега при допитванията стояли на първите места, както изглеждало, никой не се ползвал от специалното благоволение или препоръка на магистър или ръководител на ордена, докато за Кнехт се застъпвали както двама членове на ръководството на ордена, така и господин Дюбоа, прибавял се и важният глас на стария майстор по музика, който тези дни, знаело се с положителност, бил посетен лично от повечето магистри.
— Йозеф, те ще те направят магистър — още веднъж буйно извика той, тогава неговият приятел постави ръката си на устата му.
