— Наблизо има някой, който би убил това дете при първа възможност — каза Катерин, отклонила поглед, с тих глас, сякаш споменаваше някаква дреболия, глас, който почти се изгуби в трополенето и скърцането на каретата.
— Какво? — Миана се извърна от решетката, бързо, с опасен блясък в очите. Мислех, че не ни слуша, но тя, изглежда, следеше с особено внимание всичко, което си казвахме аз и моята леля.
— Мога да обясня какво имам предвид, Йорг, но искам да ми обещаеш, че въпросният човек няма да пострада нито от теб, нито от хората ти — каза Катерин.
— Е, трудно можеш да очакваш подобно обещание от мен, не мислиш ли? — Овладях с усилие напрежението в ръцете си и толкова по-добре, иначе като нищо можех да смачкам малкия Уилям. Миана посегна да вземе бебето, но аз го притиснах към гърдите си. — Така че защо просто не ми кажеш.
— Катерин! — Миана се пресегна през мен да хване ръката на Катерин. — Моля те.
За миг видях червената експлозия на Мианината огнена бомба в двора на Призрачния. Не ми се мислеше какво ще стане сега, ако Катерин ѝ откаже.
— Този човек язди под Златния мир — каза Катерин.
Тоест гвардията щеше да убие всеки, които се опита да го нападне, и да преследва до дупка онзи, който успее да го убие. Точно както биха се намесили или отмъстили за всяко насилие срещу нашата карета.
— Ти не си единственият представител на баща ми. — Отдавна трябваше да се сетя, но когато открих Катерин в каретата на Анкрат, съвсем си загубих ума. — Намерил е заместник на лорд Носар.
Тя кимна.
— Ярко Ренар.
— Братовчедът Ярко. — Облегнах се назад и отпуснах пръсти, иначе рискувах да скъсам пеленките на Уилям. Не бях чувал нищо за Ярко след неуспешния му бунт в Ход година преди принцът на Стрела да похлопа на вратата ми. Спретнали си бяхме кървава малка война — гражданските войни по правило са такива, старите рани са гноили твърде дълго и изливат отровата и върху новите поколения. Потушаването на бунта отслаби Ренарските планини, както в човешка сила, така и финансово. Смятал бях, че финансирането на Ярко идва от Стрела, но нищо чудно баща ми да е харчил от собственото ми наследство за тази цел.
Ярко би дал дясната си ръка да се докопа до сина ми. Така де, убил бях брат му в Норлес, баща му — в Призрачния, и му бях отнел наследството. А и жаждата за отмъщение се предава по кръвен път в моето семейство. Сигурно яздеше предрешен като гвардеец. Вероятно бе убедил капитаните, че само така ще се опази от мен. Или пък капитаните го бяха скрили някъде в обоза, който пътуваше зад нас в края на колоната. Да го намеря нямаше да е лесно.
— Защо не си ни казала досега? — попита Миана, ръцете ѝ стискаха Катеринините до побеляване. — Той можеше да нападне всеки от нас.
— Уилям не е под защитата на гвардията — казах аз. Ярко не би рискувал живота си, нападайки мен, но спокойно би могъл да убие сина ми и да разчита, че гвардията ще го защити от моето отмъщение. Подобна възможност сигурно му се струваше особено привлекателна. Голям майтап.
— Ще сложим и него под защитата на гвардията! — извика малко пискливо Миана. Катерин примижа, но дали заради неприятния звук, или защото Миана я стискаше силно, не разбрах.
— Децата не могат да бъдат съветници или представители — каза тя. Знаеше правилата не по-зле от мен. На пейката отсреща старците закимаха.
— Но… — Миана млъкна, когато ѝ връчих детето ни и се придвижих към вратата. Подадох се наполовина през прага и ревнах на Макин да дойде. Той се появи след броени секунди.
— Искам ви всичките около каретата. Ярко Ренар е в златна броня и търси начин да се докопа до принц Уилям.
Макин хвърли поглед към най-близките гвардейци и отвърна:
— Лично ще го убия.
— Недей. Пази го мирът. — Казах го и се зачудих чий живот бих жертвал срещу смъртта на Ярко. Махнах на Макин да се приближи и се наведох още над разкаляните коловози, за да ме чуе само той. — От друга страна, винаги съм знаел, че не случайно държа Райк при себе си. Кажи му, че ако убие Ярко, ще получи сто златни дуката. И че като го убие, най-добре да си плюе на петите.
Макин кимна и обърна коня си.
Извиках след него:
— Сто златни и пет арабски жребеца. — Стори ми се някак подходящо.
— Ти! — извиках на най-близкия гвардеец. — Доведи ми Харан.
Мъжът със златния шлем кимна и пришпори коня си към челото на колоната.
— Дай ми Макин и Мартен и ще тръгна към Ренарските планини — тъкмо казваше Миана зад гърба ми.
— Бих ти дал не само тях, а Райк, Кент и Горгот в допълнение, но това пак няма да гарантира безопасността ви, Миана. Твърде далече сме и от дома ни делят земи, където не ни обичат.
Докато капитан Харан се довлече с още двама офицери от гвардията, Катерин и Миана спореха шепнешком, но разгорещено, а Уилям вмъкваше по някой негодуващ писък.
Харан вдигна забралото си.
— Крал Йорг.
— Искам да говоря с Ярко Ренар — казах аз.
— Ярко Ренар е под моя защита. Посъветвах го да стои далеч от теб, за да избегнем неприятности.
— О, мога да те уверя, капитане, че ще стане много по-неприятно, ако не го доведеш при мен.
Харан се усмихна.
