— С мен ли? — Соренсън се отпусна на леглото. — Отначало всичко беше наред. Нещата се развиха точно както ги бяхме планирали. Върнах се в къщата на Делфуенсо, прибрах пистолета и колата си и се обадих на шефа си. Обясних му, че съм успяла да те изненадам и съм те предала на момчетата от Канзас Сити. Той беше много впечатлен. И много доволен. Но мен нещо ме глождеше и го засипах с въпроси. Това не му хареса. В един момент поведението му рязко се промени. Вече не беше доволен. Личеше си по тона му.
— В кой момент?
— Преди да заключа колата на Гудман, надникнах в жабката, просто по навик. Не ми се щеше да оставя някое оръжие без надзор. Кой знае какво държи в жабката си един окръжен шериф? Но вътре имаше само бележник и писалка, нищо друго. Разбира се, прелистих бележника. Оказа се, че шериф Гудман е бил изключително педантичен човек. Беше си водил подробни записки за Карън Делфуенсо въпреки тежкото нощно разследване. Според мен събирането на информация му е било нещо като хоби. Надявал се е, че тези бележки ще ни помогнат да я открием по-бързо. Въпреки че и досега не виждам как щеше да стане.
— И?
— Нещо в бележника ми се стори странно и реших да попитам шефа си. Всъщност не го попитах, а само споменах за него. И тогава той смени тона.
— Какво беше странното?
— Мислех си, че Делфуенсо отдавна живее на онова място. Не че е била четвърто поколение фермерка или нещо подобно, но бях останала с впечатлението, че живее там от години. Където, разбира се, е родила и отгледала Луси.
— Но се оказа, че не е така?
— Живеели са в тази къща едва от седем месеца. Съседът отсреща обясни, че това е станало след развода ѝ. Тогава не обърнах внимание, защото си помислих, че става въпрос за отдавнашна работа, но се оказа, че не е така.
— А откъде сме сигурни, че изобщо е била омъжена? — попита Ричър.
— Има дете.
— Детето не е доказателство, че е имала мъж.
— А защо да е нямала?
— Оправяла се е сама, при това добре — отвърна Ричър. — Сякаш цял живот го е правила. Освен това е умна. Грижите за мъж със сигурност биха я подлудили.
— Значи умните жени не бива да се омъжват, така ли?
— Ти омъжена ли си?
Соренсън не отговори.
— Всъщност не ме интересува дали е правила сватба с хиляда гости на хавайски плаж, или детето е плод на еднократна среща в някой мотел в Ню Джърси — промърмори след известно време тя. — Въпросът не е дали е била самотна майка. Въпросът е защо тази самотна майка се е преселила в градчето точно преди седем месеца.
— Момчетата от Канзас Сити ми казаха, че текущата операция е започнала точно преди седем месеца — подхвърли Ричър.
— Не може да бъде!
— Защо да ме лъжат?
— Не, чудя се възможно ли е Делфуенсо да е замесена случайно във всичко това. Да е съвпадение на обстоятелствата, както изглежда на пръв поглед. Но вече имаме едно случайно съвпадение.
— Две са много, така ли?
— Точно така!
— А кое е първото?
— Нали помниш брата на Алън Кинг?
— Питър Кинг? Артилеристът?
— Колегата от нощната смяна решил да го проучи, за да ми направи услуга. Веднага след като разговарял с Мама Сил първия път. Свързал се с Автомобилната инспекция, с пощата, банките и компаниите, издавали кредитните му карти. Опитал и мобилните оператори, разбира се, като имал едно наум, че могат да му откажат. Което, естествено, не се случило. Резултатите пристигнаха тази вечер.
— И какви са те?
— По всичко личи, че Питър Кинг е напуснал Денвър и се е заселил в Канзас Сити.
— Кога?
— Преди седем месеца.
59
Ричър се размърда в стола и прокара пръсти през косата си.
— Алън Кинг спомена, че двамата с брат му не си говорели — рече той.
— Той е живял в Канзас Сити, така ли? — попита Соренсън.
— Мисля, че да.
— А може би не. Но дори да е живял там, е възможно да не са се срещали. Канзас Сити е достатъчно голям.
— Знам — кимна Ричър. — Милион и половина жители.
— Наистина ли са толкова?
— Кодът му е осемстотин и шестнайсет.
— Ясно.
— Значи случайните съвпадения стават три — проточи Ричър. — Преди седем месеца Делфуенсо се преселва в най-затънтената част на Небраска. По същото време Питър Кинг отива да живее в Канзас Сити, Мисури, където може би е живял брат му, с когото може би не си е говорил. Едновременно с това вашите хора от Отдела за борба с тероризма, базирани в Канзас Сити, стартират една доста сложна операция под прикритие много близо до новия дом на Делфуенсо в най-затънтената част на Небраска.
— Не може да имаме три случайни съвпадения. Много са.
— Бих се съгласил, но само теоретически — кимна Ричър. — На практика доказаните са две.
— Как са доказани?
Ричър се наведе към леглото и натисна матрака с длан, сякаш за да провери гъвкавостта му.
— Първо, Питър Кинг действително е брат на Алън Кинг, а Алън Кинг действително е бил лош човек. Толкова лош, че един агент под прикритие на ФБР е принуден да го застреля и да изгори тялото му в умишлено предизвикан пожар. Една доста категорична дефиниция за лош човек, не мислиш ли?
— И второ?
