Аз ще ви кажа какво е. — Гласът стресна всички, освен трите коня, които яздехме, и трябваше веднага да се досетя кой стои в сенките на алеята. — Това е погребална клада — добави Ленобия, преподавателката по езда и една от малцината възрастни вампири, които останаха с нас, след като Калона и Неферет превзеха училището. Тя се приближи до конете, поздрави ги, огледа ги и ми обърна внимание едва когато се увери, че те са добре. Ленобия погали муцуната на Персефона и най-сетне вдигна глава и ме погледна.
— Добра среща, Зоуи.
— Добра среща машинално отговорих аз.
Уби ли го?
Поклатих глава.
— Изгонихме го. Стихотворението на Крамиша казваше истината. Щом ние петимата обединихме силите си, успяхме да го прогоним с любовта си. Но за кого…
— Неферет мъртва ли е, или избяга с него? — прекъсна тя въпроса ми.
Избяга. Но за чие погребение е кладата? Нямах търпение да попитам.
Красивите синьо-сиви очи на Ленобия се втренчиха в мен.
Анастасия Ланкорд се прости с живота си. Последното, което Репхайм, любимият син на Калона, направи, преди да повика братята си да те последват в манастира, беше да пререже гърлото й.
Чух, че ужасеният вик на Стиви Рей отекна във всеки от нас, ала Дарий не се поколеба.
— Има ли тук живи гарвани-демони?
— Не. Нека душите им гният вечно в най-тъмните дълбини на Другия свят — горчиво каза Ленобия.
— Някой друг умря ли? — попитах аз.
— Не, но има неколцина ранени. Напълниха лечебницата. Неферет беше единствената ни лечителка и сега, след като я няма… — Гласът на Ленобия постепенно заглъхна.
— Тогава Зоуи трябва да отиде при ранените — обади се Старк.
Ленобия и аз сбърчихме чела и го погледнахме учудено.
— Аз? Но аз не съм…
— Ти си почти Висша жрица. Ако в Дома на нощта има ранени новаци и вампири, те се нуждаят от Висшата си жрица — обясни Старк.
— Особено ако тя има връзка с духа. Ти определено можеш да утешиш ранените — добави Дарий.
— Прави сте — рече Ленобия и прибра дългите си светло-руси коси от лицето. Извинявайте. Смъртта на Анастасия ми се отрази тежко. И не разсъждавам трезво. — Тя ми се усмихна, но това всъщност беше по-скоро гримаса на из-
вити нагоре устни, отколкото истинска усмивка. — Твоята помощ е добре дошла и е необходима, Зоуи.
Ще направя каквото мога. — Вложих престорена увереност в гласа си, но истината беше, че стомахът ми се сви от самата мисъл за ранени.
— Всички ще помогнем заяви Стиви Рей. — Щом връзката с една природна стихия помага, може би всичките пет ще помогнат пет пъти повече.
— Може би — предположи Ленобия, която изглеждаше съкрушена и тъжна.
— Ще върне вярата.
Погледнах изненадано и видях, че Афродита стои до Дарий и държи ръката му.
Ленобия я погледна недоверчиво.
— Ще видиш, че нещата в Дома на нощта са се променили, Афродита.
Няма проблем. Свикваме с промените — отговори Афродита.
Да, промяната става част от нас — отбеляза Крамиша и няколко други хлапета изразиха съгласието си с нея.
Толкова много се гордеех с тях, че едва не избухнах в сълзи.
— Мисля, че сме готови да си отидем у дома — рекох аз.
— У дома тъжно и тихо повтори Ленобия. Тогава елате с мен да видите в какво се е превърнал домът ви.
Тя се обърна, изцъка с език и трите коня я последваха без никакви напътствия от нас.
Минахме през главния вход на училището и тръгнахме по паркинга. Дарий направи знак на Хийт да паркира джипа и всички спряхме, за да слезем от конете. Ъгълът на сградата на преподавателите и лечебницата ни пречеха да виждаме центъра на двора и съзирахме само танцуващите сенки на пламъците. С изключение на пукането на горящи дървета училището беше абсолютно тихо.
— Лошо — прошепна Шоуни.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Виждам тъга в пламъците. Това е лошо.
Шоуни е права. Ще заведа конете в конюшнята. Искате ли да дойдете с мен, или предпочитате… — Ленобия млъкна, когато погледът й беше привлечен към потрепващите отблясъци на огъня върху големите клони на старите дъбове в средата на училищния двор.
— Отиваме там — заявих аз.
— Ще дойда веднага щом се погрижа за конете — каза Ленобия и изчезна в мрака. Животните я последваха.
Старк сложи топлата си успокояваща ръка на рамото ми.
— Не забравяй, че Калона и Неферет ги няма. Остава да се справиш с новаците и вампирите. Би трябвало да е лесно, като се има предвид какво преживя — каза той.
Хийт застана от другата ми страна.
— Той е прав. Дори справянето с ранени новаци и вампири не е толкова лошо, колкото борбата с Неферет и Калона.
Това е нашият дом, каквото и да се случи — добави Дарий.
Да, дом. Крайно време беше да си го върнем — обади се и Афродита.
Да видим каква бъркотия е оставила Неферет рязко казах аз и поведох всички към пътеката, която заобикаляше красивия фонтан, градината пред жилищата на преподавателите и кръглите врати до кулата, която всъщност беше медиен център. Най-после видяхме двора на училището.
— Боже! — възкликна Афродита.
