Изкушена полностью

И аз това искам да ми се обясни — рече Дарий и осъзнах, че съм изказала мисълта си на глас.

Последното хлапе в коридора му отговори.

— Така се случи. Конюшните се запалиха и Неферет и Калона се вбесиха. Гарваните-демони обезумяха. Ако не се изпречиш на пътя им, не те закачат и ние правехме точно това, когато единият сграбчи професор Анастасия. Тогава някои от нас се опитахме да й помогнем, но повечето новаци хукнаха към общежитията.

Погледнах хлапето — момиче с хубави червени коси и ясни, прелестни сини очи. Бицепсите й бяха превързани, а едната страна на лицето й беше изранена и подута. Кълна се, че я виждах за пръв път през живота си.

— Коя си ти?

— Аз съм Ред — Момичето се усмихна срамежливо и повдигна рамене. — Да, името ми е красноречиво, но това съм аз. Не ме познаваш, защото съвсем наскоро бях Белязана, точно преди да се разрази ледената буря. Професор Анастасия ми беше наставник. Тя преглътна с усилие и примига, за да прогони сълзите си.

— Много съжалявам — казах аз и си помислих колко ужасно трябва да е за нея да бъде наскоро Белязана, изтръгната от семейството си и всичко, което е познавала, и пусната насред цялата тая бъркотия.

— И аз се опитах да помогна — добави Ред. От очите й се отрони сълза и се търкулна по лицето й. Тя я избърса и трепна от болката в рамото, която движението й причини.

— Но огромният гарван-демон издра ръцете ми и ме хвърли към едно дърво. Не можех да направя нищо освен да гледам… — Ред се разрида.

— Никой от преподавателите ли не застана на ваша страна? — попита Дарий. Гласът му прозвуча рязко, макар да беше очевидно, че гневът му не е насочен към Ред.

— Преподавателите разбраха, че гарваните-демони са само прекадено развълнувани, защото Неферет и консор-тът й са вбесени. Решихме да не ги ядосваме повече предизвикателно отвърна Сапфир.

Не можах да повярвам и се обърнах към нея.

— Само прекалепо развълнувани? Шегуваш ли се? Съществата са нападнали Дома на нощта и никой от вас не е направил нищо, защото не сте искали да ги ядосвате?

— Това е непростимо! — заяви Дарий.

— Ами Дракона и професор Анастасия? Те явно не са се вързали на вашата теория да не ядосвате гарваните-демони

— обади се Старк.

— Ти знаеш повече от всеки друг какво се случи, Джеймс Старк. Спомням си, че беше много близък с Неферет и Калона. Виждала съм те да излизаш от училището с тях — невъзмутимо каза Маргарета.

Той направи крачка към нея. Очите му заблестяха в опасно червено. Хванах го за китката.

Не! Няма да спечелим битката, ако се бием помежду си — рекох аз и после се нахвърлих върху двете вампирки.

— Старк е отишъл при Неферет и Калона, защото е знаел, че ще нападнат мен и Афродита, и Деймиън, и Шоуни, и Ерин, и цял манастир, пълен с монахини. — С всяко „и“ аз правех по една крачка към Сапфир и Маргарета. Почувствах, че силата на природната стихия дух, която преди малко бях призовала, за да успокоя Дракона, сега опасно се завъртя около мен. Вампирките също я усетиха, защото и двете отстъпиха назад. Спрях, овладях гнева си, понижих тон и нормализирах кръвното си налягане. — Старк застана на наша страна срещу тях. Но в момента нямам време да се опитвам да ви убеждавам в нещо, което би трябвало да бъде очевидно за вас, когато крилатият изскочи от земята сред дъжд от кръв. Дошла съм да помогна на тези хлапета и тъй като вие, изглежда, имате проблем с това, мисля, че няма да е зле, ако се приберете в стаите си като останалите от Дома на нощта.

Стъписани и обидени, двете вампирки излязоха задни-шком от коридора и забързаха нагоре по стълбището, водещо към стаите на преподавателите. Въздъхнах. Бях казала на Старк, че няма да спечелим битката, ако се бием помежду си, а после ги бях заплашила. Но щом се обърнах към нашата малка група, ме посрещнаха усмивки, одобрителни викове и ръкопляскане.

— Много исках да кажа на онези крави да се разкарат, от-както дойдохме тук — извика Дейно от нейната стая и засия в усмивка.

— Ти не се ли казваше Ужасна? — рече Афродита. Очевидно имаше предвид факта, че на гръцки „дейно“ означава „ужасен“.

— Умея да усещам чувствата на другите, но не мога да ги отблъсквам с една или повече природни стихии — отвърна Дейно, разсеяно потърка ранената си ръка и после насочи вниманието си към Афродита. — Хей, не трябваше да се държа толкова гадно с теб през изминалите два месеца. Извинявай.

Очаквах, че Афродита ще се изперчи и ще й даде да разбере. Дейно наистина се държеше отвратително с нея… как-то и всичките предишни приятелки на Афродита.

— Да, всички правим грешки от време на време. Забрави го отговори Афродита и напълно ме изненада.

— Говориш като зрял човек — казах й аз.

— Не трябваше ли да правиш кръг? — попита тя.

Усмихнах й се, защото лицето й поруменя.

— Да. — Погледнах Стиви Рей, Деймиън и Шоуни и извиках: — Ерин, ще престанеш ли да си играеш на медицинска сестра? Ела в кръга!

Тя изскочи от стаята на Ти Джей като човече на пружина от кутия.

— Разбира се. Фасулска работа.