— Аз бях с него, но чух, че конете се приближават — каза Ленобия, която се присъедини към нас.
— Ами другите? — попитах аз.
Тя поклати глава. И на нейното лице се изписа възмущение.
— Новаците са в спалните помещения. Преподавателите са в стаите си. Всички останали са в лечебницата… Имам предвид онези, които се осмелиха да застанат на негова страна.
— В това няма логика. — Не можех да го проумея. Как така учениците и преподавателите не са се осмелили да застанат на негова страна?
— Калона и Неферет може и да ги няма, но отровата им остава — загадъчно отвърна Ленобия.
— Трябва да отидеш в лечебницата — обади се Афродита. Забелязах, че тя не поглежда към кладата и Дракона.
— Върви — рече Ленобия. — Аз ще остана тук с него.
— И аз ще остана заяви Джони Бий. Той е любимият ми преподавател.
Знаех. Джони Бий имаше предвид
— И аз ще остана при него — рече Крамиша. — Не е редно да бъде сам, а ти и твоят кръг имате работа в лечебницата. Елате — извика тя и останалите новаци излязоха от сенките, застанаха до Дракона и образуваха кръг около погребалната клада.
— И аз ще остана — обади се Джак, който плачеше, но не се поколеба да заеме мястото си в кръга на червените новаци. Херцогиня го следваше по петите. Беше подвила опашка и ушите й бяха клепнали, сякаш разбираше какво става. Без да пророни дума, Ерик се нареди до Джак, а после и Хийт ме изненада, като запълни мястото до Ерик. Той ми кимна официално и наведе глава.
Не бях сигурна в гласа си, затова се обърнах и заедно с моя кръг, Афродита, Старк и Дарий влязох в Дома на нощта.
Училищната лечебница не беше голяма. Състоеше се от три малки болнични стаи и се намираше на единия етаж на сградата на преподавателите. Ето защо не се изненадах, че помещенията са препълнени с ранени хлапета, нито се стъписах, като видях, че в коридора са сложени и три походни легла. Ранените хлапета замигаха учудено, когато аз и групата ми спряхме на входа.
— Зоуи?
Опитах се да не гледам втренчено ранените хлапета и да не долавям мириса на кръв във въздуха. Две вампирки бързаха към мен. Познах ги. Те бяха помощнички на Неферет, нещо като медицински сестри. Замислих се усилено и се сетих, че високото русокосо момиче се казва Сапфир, а ниската азиатка е Маргарета.
Ранена ли си? — попита ме Сапфир.
— Не. Нищо ми няма. Всички сме добре уверих я аз. — Дошли сме да помогнем.
— Без да има лечител, ние направихме каквото можахме за тях — грубо каза Маргарета. — Никой от новаците не е в непосредствена опасност да умре, въпреки че не се знае как нараняването ще се отрази на Промяната, затова е възможно някои да…
— Да, добре, разбрахме — прекъснах я аз, преди да каже „умрат“ на висок глас пред хлапета, които наистина може да умрат. Боже, какви лоши обноски към болните.
— Не сме дошли заради медицинските си умения — обясни Деймиън. — Тук сме, защото нашият кръг е силен и с него можем да утешим ранените.
— Тук няма други освен ранени новаци заяви Сапфир, сякаш това беше причина и ние да не сме там.
— Никой от другите новаци няма връзка с природните стихии — рекох аз.
— Ние наистина направихме всичко възможно — хладно повтори Маргарета. — Без Висша жрица…
Този път я прекъсна Старк.
— Имаме Висша жрица. Дръпнете се и позволете на нея и нейния кръг да помогнат на хлапетата.
— Да, дръпнете се — заповяда Афродита и се изправи пред лицето на вампирката.
Двете вампирки започнаха да отстъпват назад, въпреки че усещах ледените им неодобрителни погледи.
— Какъв им е проблемът, по дяволите? — тихо попита Афродита, когато влязохме в коридора.
— Нямам представа — отвърнах аз. — Дори не ги познавам.
— Аз ги познавам — обади се Деймиън. — Бях доброволец в лечебницата през третата си година тук. Те винаги са били социопатични. Мисля, че това е заради работата им с умиращи новаци.
Социопатични? — учуди се Шоуни.
— Би ли го превела, Стиви Рей? — попита Ерин.
— Социопатичен означава начумерен и неприветлив. Трябва да четете повече.
— И аз щях да кажа същото — отбеляза Старк.
Деймиън въздъхна.
Не беше за вярване, но трябваше да сподавя усмивката си. Обстоятелствата не бяха приятни, но моите приятели се държаха както обикновено и правеха всичко да изглежда малко по-добре.
— Съсредоточете се, интелектуални изроди. Дошли сме да помогнем на новаците. Социопатка едно и Сиоциопатка две не са важни — заяви Афродита.
Напомня ми на Доктор Зюс. Харесва ми — рече Старк и ме погледна с готината си усмивка, която говореше: „Винаги съм обичал да чета.“
Афродита се намръщи.
— Казах да се съсредоточите, а не да флиртувате.
— Стиви Рей? — извика едно момче от едното походно легло в коридора и ни прекъсна.
— Дрю Партейн? — Стиви Рей забърза към него. — Дрю, как си? Какво се случи? Ръката ти ли е счупена?
Ръката му беше гипсирана, а едното му око беше насинено и подпухнало. Устната му беше разцепена, но хлапето все пак успя да се усмихне на Стиви Рей.
— Много се радвам, че вече не си мъртва.
