— Аз също ухили се тя. И мога да ти кажа, че не ти препоръчвам умирането и съживяването, затова гледай да си почиваш и да оздравееш. Погледът й отново се насочи към раните му и усмивката й помръкна, но Стиви Рей побърза да добави: — Ще се оправиш. Не се тревожи.
Не пострадах сериозно. Ръката ми не е счупена, а само я навехнах, докато се биех с гарвана-демон.
Дрю се опита да спаси Анастасия — чу се гласът на момиче от едната болнична стая. Вратата беше отворена и видях новачка, която се беше подпряла на алуминиевото нощно шкафче. Рамото й беше превързано с дебел бинт. На врата й имаше страшна порезна рана, която се скриваше под нощницата. — И за малко да успее. Дрю почти я беше спасил.
„Почти“ не се оказа достатъчно — напрегнато каза той.
— „Почти“ е повече, отколкото направиха останалите хлапета — възрази момичето. Ти поне се опита.
— Какво се случи, Дейно? — попита Афродита, мина покрай мен и влезе в стаята при момичето.
Изведнъж се сетих коя е тя. Дейно и двете й приятелки Енио и Пемфредо (с прякори Ужасна, Войнствена и Оса) бяха част от вътрешното обкръжение на кучките на Афродита, преди аз да дойда в Дома на нощта и както Афродита се бе изразила, животът им да се взриви отвътре. Подготвих се Дейно да се заяде с Афродита, тъй като никоя от „приятелките“ й не й остана приятелка, след като тя изпадна в немилост пред Неферет, а аз я замених като водач на „Дъщерите на мрака“. За щастие момичето съвсем не отговори с омраза, макар че гласът й прозвуча отчаяно и повече от ядосано.
— Нищо не се случи, докато ти не се изправи срещу проклетите птици. И тогава гарваните-демони ни атакуваха. Ние… Тя посочи със здравата си ръка хлапетата в лечебницата — … също се изправихме срещу тях. Дракона и Анастасия също.
— Те нападнаха професор Анастасия, докато Дракона се биеше с група от тях на алеята и не можеше да й помогне. Той дори не видя какво става — обясни Дрю. — Аз сграбчих единия и го дръпнах от нея, но зад мен се появи друг.
Аз го хванах продължи Дейно и посочи към другата стая. — Иън Боузър се опита да помогне, когато съществото се залови с мен. Гарванът-демон прекърши крака му като вейка.
— Иън Боузър? попитах аз и надникнах през отворената врата на стаята, която Дейно посочи.
— Да, аз съм — отговори мършавото, но симпатично момче, чийто крак беше повдигнат и гипсиран. Изглеждаше твърде бледо дори на фона на белите чаршафи.
— Сигурно те боли. — Помнех го от часовете по театрално изкуство. Той беше влюбен до уши в преподавателката ни професор Нолън… преди да я убият преди месец и нещо.
— Е, чувствал съм се и по-добре — опита да се усмихне Иън.
— Всички сме се чувствали по-добре — обади се момиче от едно от походните легла в коридора.
Хана Ханиигър! Не те видях — възкликна Деймиън, мина покрай мен и се приближи до нея.
Хана беше завита с голямо бяло одеяло, където се губеше, защото беше най-бялото хлапе, което бях виждала. Беше блондинка с толкова бяла кожа, че никога не хващаше слънчев загар и винаги изглеждаше с румени страни и или смутена, или изненадана. Познавах я само чрез Дейми-ън. Бях го чувала да й говори за цветя. Момичето очевидно беше гениално по всичко, което цъфтеше. Спомних си това за нея, както и това, че всички я наричаха на първото и последното й име, нещо като Шанънкомптън, само че не сливаха двете.
— Какво се е случило с теб, милинка? — Деймиън приклекна до нея и хвана ръката й. Малката й руса глава беше увита с марля, която имаше петно кръв на челото.
— Когато нападнаха професор Анастасия, аз се разкрещях на гарваните-демони — отговори тя.
Тя има сериозно пронизителен глас обади се от последната болнична стая хлапе, което дори не виждах.
— Гарваните-демони очевидно не харесват пронизителни-те гласове — отбеляза Хана Ханиигър. — Единият ме удари.
— Чакай малко. — Ерин тръгна по коридора към стаята с хлапето, което не виждах. — Ти ли си, Ти Джей?
— Ерин!
Боже! изписка Ерин и се втурна в стаята.
— Коул? — извика Шоуни и хукна след нея. — Къде е Коул?
— Той не се изправи да се бори с тях — отговори Ти Джей с напрегнат глас, който накара Шоуни да спре на прага, сякаш я зашлеви в лицето.
— Не се бори? Но… — Гласът на Шоуни заглъхна. Изражението й беше крайно озадачено.
— По дяволите! Какво е станало с ръцете ти! — възкликна Ерин от стаята на Ти Джей.
— Ръцете му? — повторих аз.
— Ти Джей е боксьор. Той дори се класира на последните Летни игри срещу вампирите — обясни Дру. — Опита се да повали Репхайм. Не стана така, както очакваше, и птицата раздра жестоко ръцете му.
Наблюдавах Шоуни, която стоеше пред стаята на Ти Джей. Тя имаше такъв вид, сякаш не знаеше какво да направи със себе си, и това ме накара да изпитам лошо предчувствие. Коул и Ти Джей бяха най-добри приятели и се срещаха с Близначките. Ти Джей беше нещо като гадже на Ерин, а Коул на Шоуни. Двете двойки често бяха заедно.
