Изкушена полностью

Забелязах, че тя и Шоуни не се поглеждат, но нямах време, нито сили да се намесвам в проблемите на Близначки-те.

Е, накъде е север, зелено момиче? обърнах се аз към Стиви Рей.

Тя тръгна и застана срещу входа на коридора.

— Това определено е север.

— Добре. Вие, останалите, знаете какво да правите.

Те заеха местата си — Деймиън на изток за въздуха, Шоуни на юг за огъня, Ерин на запад за водата и Стиви Рей на север за земята. Щом бяха готови, аз се изправих в средата на кръга, започнах с Деймиън на изток, призовах всяка природна стихия да дойде при нас, придвижвайки се по посока на часовниковата стрелка, и завърших с духа.

Бях затворила очи и когато кръгът се запълни, ги отворих и видях блестяща сребриста нишка, която свързваше петимата ни. Отметнах назад глава, вдигнах ръце и извиках от радост, че съм докосната от всичките пет природни стихии.

— Хубаво е, че сме си у дома!

Приятелите ми се засмяха, щастливи и неразделни, изпълнени от техните природни стихии, и макар и само за миг, аз забравих за хаоса и трудностите около нас.

Ала не и за болката. Не можех да забравя причината за образуването на кръга, въпреки че беше лесно да се отдам на вълнението.

Съсредоточих се и заговорих със силен, уверен глас.

Въздух, огън, вода, земя и дух… призовах ви тук, в нашия кръг, поради една определена причина. Нашите приятели, новаците от Дома на нощта, са ранени. Аз не съм лечителна. Дори официално не съм и Висша жрица. Замълчах, отместих очи от кръга и погледнах Старк, който ми намигна. Усмихнах се и продължих: — Но намеренията ми са ясни. Искам да ви помоля да докоснете тези хлапета. Аз не мога да ги излекувам, но мога да ви помоля да ги успокоите и да им дадете сили, за да оздравеят. Мисля, че всички искаме това — шанс да се оправим, В името на Никс и чрез силата на вашите природни стихии, изпълнете новаците!

Съсредоточена със съзнанието, тялото и духа си, аз тласнах с ръце и си представих, че хвърлям природните стихии от себе си към ранените хлапета.

Чух възклицания на изненада и радост и дори на болка, когато петте природни стихии се завъртяха из лечебницата и изпълниха новаците. Стоях неподвижно, тъй като бях жив проводник на природните стихии, докато ръцете ме заболяха и тялото ми се обля в пот.

— Зоуи! Достатъчно! Ти им помогна. Разпусни кръга.

Чух гласа на Старк и осъзнах, че той ми говори от известно време, но се съсредоточавах толкова усилено и дълго, че накрая той трябваше да изкрещи, за да се осъзная.

Уморено отпуснах ръце и промълвих искрени благодарности на сбогуване с петте природни стихии, а после коленете ми се огънаха и паднах на пода.

— Не искам легло в лечебницата — повторих аз за трети път на Старк, който се суетеше край мен с прекалено разтревожен вид. — И без това няма допълнителни легла.

— Хей, чувствам се много по-добре — извика Дейно. Легни в моето легло, Зи.

— Не, благодаря — отвърнах аз и протегнах ръка към Старк. — Само ми помогни да се изправя.

Той се намръщи колебливо, но изпълни молбата ми. Застанах неподвижно, така че никой да не разбере, че стаята се върти като бясно мини-торнадо около мен.

— Мисля, че тя изглежда по-зле, отколкото се чувствам аз — отбеляза Дрю.

— Тя те чува. И ми няма нищо. — Макар и със замъглено зрение, аз огледах останалите хлапета. Всичките изглеждаха по-добре и това ми донесе огромно облекчение. Зачеркнах наум „Увери се, че хлапетата не се гърчат от болка и не умират в неописуеми мъки“ в списъка си със задачи. Беше време за следващата точка. Сподавих въздишката си, защото не исках да прахосвам силите си. — Нещата тук са по-добре. Е, Стиви Рей, трябва да решим къде да настаним червените новаци, когато слънцето изгрее, преди то да е изгряло.

— Хубава идея, Зи — каза Стиви Рей, която седеше на пода до Дрю. Спомних си, че тя харесваше момчето, преди да умре и да стане нежива, и признах пред себе си, че като я гледах да флиртува с него, когато може би между нея и червения новак на име Далас имаше нещо, изпитах егоистично злорадство. Може и да беше неприлично гадно от моя страна, но би било хубаво, ако моята най-добра приятелка и аз можехме да си поговорим как да се справим с проблемите с многобройните гаджета.

— Зи? Мислиш ли, че идеята е добра?

О, извинявай. Какво? — Осъзнах, че Стиви Рей ми говори, докато аз се надявах, че тя ще събере един милион (или поне две) гаджета.

— Казах, че червените новаци може да се настанят в празните стаи в общежитията. Би трябвало да са достатъчно дори ако се наложи да спят по трима в стая. Прозорците са затъмнени. Не е идеално като под земята, но ще свърши работа. Поне докато тъпата ледена градушка спре и измислим нещо друго.

— Добре, да се залавяме за това и докато уреждаме положението със стаите, ние… — произнесох думата внимателно и посочих кръга плюс Афродита, Дарий и Старк — …трябва да поговорим с Ленобия.

Всички от моята група кимнаха. Очевидно бяха наясно с факта, че бързо трябва да разберем какво се е случило в Дома на нощта, докато ни е нямало.