- Накарал си Зербовски да ме провери?
Долф просто ме изгледа. Очите му бяха станали студени и далечни
- очи на ченге.
- С изключение на Доминга Салвадор - обади се Зербовски.
- Анита каза, че не знае какво се е случило с госпожа Салвадор -отвърна му Долф.
Все още ме гледаше с коравия си поглед. Справяше се доста по-добре от полицай Кирлин.
Преборих се с желанието да помръдна неспокойно. Доминга Салвадор беше мъртва. Знаех го, защото бях видяла как се случва. Бях дръпнала спусъка, казано метафорично. Долф подозираше, че имам нещо общо с изчезването й, но не можеше да го докаже, а приживе тя беше много зла жена. Ако я бяха осъдили за всичко, което подозираха, че е извършила, щеше да получи моментално смъртна присъда. Законът не харесва вещиците кой знае колко повече от вампирите. Бях използвала зомби, за да я убия. Това бе достатъчно, за да ми осигури пътуване до електрическия стол.
Пейджърът ми избръмча. Спасена от звънеца. Проверих номера, не ми беше познат, но нямаше нужда да го огласявам.
- Спешен случай. Налага се да намеря телефон. Измъкнах се, преди Долф да успее да каже още нещо. Изглеждаше ми по-безопасния вариант.
Позволиха ми да използвам телефона на сестрите. Мило от тяхна страна. Ричард вдигна при първото позвъняване.
- Анита?
- Да, какво има?
- В училището съм. Луи така и не се появи за сутрешните часове. -Сниши гласа си толкова, че ми се наложи почти да намуша ухото си в слушалката, че да го чувам. - Тази вечер е пълнолуние. Не би пропуснал часовете. Това предизвиква подозрения.
- Защо ми се обаждаш?
- Каза, че ще се среща с твоята приятелка, писателката Елвира нещо си.
- Елвира Дрю? - Докато изричах името, си представих лицето и. Синьо-зелените й очи с цвят на океанска вода. Мамка му.
- Така мисля.
- Кога се предполагаше да се срещнат?
- Тази сутрин.
- Отиде ли на срещата?
- Не знам. На работа съм. Все още не съм минавал покрай тях.
- Страхуваш се, че му се е случило нещо, нали?
-Да.
-Не съм уреждала срещата лично. Ще се обадя в работата и ще разбера кой го е направил. На този номер ли ще отговаряш?
- Трябва да се връщам в час. Но ще съм на линия веднага щом мога.
- Добре. Ще ти се обадя, когато разбера нещо.
- Трябва да тръгвам - каза той.
- Чакай, мисля, че знам какво е станало с липсващите превръщачи.
- Какво!
- Става дума за текущо полицейско разследване. Не мога да говоря за него, но ако мога да кажа на полицията за тях, може да успеем да открием Луи и Джейсън по-бързо.
- Маркус ти е казал да мълчиш?
-Да.
Замълча за около минута.
- Кажи им. Ще поема отговорността.
- Чудесно. Пак ще се чуем. - Затворих телефона. Едва след като чух сигнала „свободно“ осъзнах, че не бях казала, че го обичам. О, да му се не види.
Обадих се в офиса. Вдигна Мери. Не изчаках да довърши поздрава
си.
- Свържи ме с Бърт.
- Добре ли си?
- Просто го направи.
Не почна да спори. Добра жена.
- Анита, дано да е важно. В момента съм с клиент.
- Днес да си разговарял с някого за намирането на плъхолак?
- В интерес на истината, да.
Стомахът ме заболя.
- Къде и кога е уговорката за срещата?
- Тази сутрин, около шест. Г-н Фейн искаше да се състои, преди да отиде на работа.
- Къде?
- В къщата й.
- Дай ми адреса.
- Какъв е проблемът?
- Мисля, че Елвира Дрю може да го е подмамила, за да бъде убит.
- Шегуваш се, нали?
- Адресът, Бърт.
Даде ми го.
- Може и да не дойда на работа тази вечер.
- Анита.
- Зарежи, Бърт. Ако го убият, вината ще е наша.
- Добре, добре. Прави, каквото трябва.
Затворих. За пръв път Бърт отстъпваше. Ако не знаех, че в главата му се въртят видения на съдебни искове, щях да съм по-впечатлена. Върнах се при малката ни групичка. Всички мълчаха.
- Седем превръщачи са били отвлечени в този район.
- За какво говориш? - попита Долф.
Поклатих глава.
- Просто слушай. - Разказах му всичко за изчезванията. Завърших с думите: - Сега са изчезнали още двама. Мисля, че който и да е одрал на-гата, е смятал, че е ликантроп. Възможно е да вземеш с магия кожата на превръщач и да я използваш, за да се превръщаш. Получаваш всички предимства, по-голяма сила, скорост и прочее. И не си свързан с луната.
- Защо не е проработило с нагата? - попита Зербовски.
- Той е безсмъртен. Превръщачът трябва да умре в края на магията.
- Знаем защо. А сега, къде, по дяволите, са те? - попита Долф.
- Имам адрес - отвърнах аз.
- Как?
- Ще обясня по пътя. Магията не работи, докато не се стъмни, но не можем да поемем риска да се надяваме, че ще ги държат живи. Би трябвало да са се притеснили, че нагата се е излекувал достатъчно, за да проговори.
- След като го видях снощи, не бих се притеснявал - обади се Зербовски.
- Ти не си вещица - отвърнах му аз.
