- Проклятието е нещо като върховен акт на волята. Просто събираш цялата си сила, магия или каквото там имаш и я фокусираш върху един човек. Пожелаваш да бъде прокълнат. Винаги го правиш лице в лице, така че да разбере, че е прокълнат. Според някои теории е нужна вярата на жертвата, за да проработи проклятието. Не съм сигурна, че ги споделям.
- Вещиците ли са единствените, които могат да проклинат хората?
- Случва се някой да влезе в конфликт с фея. Някоя от старите да-онски шии, но за целта трябва да си в Европа. Англия, Ирландия, части от Шотландия. В тази страна ще е вещица.
- Значи е превръщач, но не знаем какъв вид и дори как е станал такъв.
- Не и от малкото оставени белези и следи.
- Ако видиш превръщачи лице в лице, би ли могла да кажеш какъв вид са?
- Какво животно ли? - попитах.
- Аха.
-Не.
- Би ли могла да кажеш дали са прокълнати, или става дума за заболяване?
-Не.
Той ме изгледа.
- Обикновено си по-добра от това.
- По-добра съм с мъртвите, Долф. Дай ми вампир или зомби и ще ти кажа и номера на социалните им осигуровки. Част от това е естествен талант, но голяма част е в резултат на практика. Не съм имала толкова
голям опит с превръщачи.
- На какви въпроси би могла да отговориш?
- Питай и ще разбереш.
- Смяташ ли, че това е съвсем нов превръщач? - попита Долф.
-Не.
- Защо не?
- Първия път се променяш в нощта на пълнолунието. Твърде рано е за нов превръщач. Би могъл да е във втори или трети месец, но.
- Но какво?
- Ако е ликантроп, който не може да се контролира, който убива, без да подбира, щеше да е още тук. Да ни преследва.
Долф погледна към мрака. Държеше бележника и химикалката с една ръка, а дясната бе освободил за пистолета. Движението бе автоматично.
- Не се шашкай, Долф. Ако смяташе да яде още хора, щеше да е убило Уилямс или заместниците.
Погледът му претърси мрака, след което се върна обратно на мен.
- Значи превръщачът може да се контролира?
- Така мисля.
- Тогава защо е убил човека?
Свих рамене.
- Защо се извършват убийства? Похот, алчност, ярост.
- Тоест животинската форма е била използвана като оръжие.
- Аха.
- Все още ли е в животинска форма?
- Било е извършено в междинна форма, нещо като вълкочовек.
- Върколак.
Поклатих глава.
- Не мога да кажа що за животно е. Вълкочовекът беше просто пример. Може да е всякакъв бозайник.
- Само бозайник?
- Съдейки по раните, да. Знам, че има превръщани птици, но те не нанасят такъв тип поражения.
- Значи птици ликантропи?
- Аха, но този не е бил такъв.
- Някакви предположения?
Клекнах край тялото и го загледах. Пожелах да ми разкаже тайните си. След три нощи, когато душата най-сетне отлетеше, бих могла да се опитам да вдигна мъжа и да попитам кой го е извършил. Но гърлото
липсваше. Дори мъртвите не могат да говорят без нужното оборудване.
- Защо Тайтъс смята, че е била мечка? - попитах аз.
Долф се замисли за минута.
- Не знам.
- Нека го попитаме.
Долф кимна.
- Давай. - Звучеше съвсем леко саркастично.
Ако и аз бях спорила с шерифа в продължение на часове, щях да съм много саркастична.
- Хайде де, Долф. Не бихме могли да знаем по-малко, отколкото в момента.
- Ако зависи от Тайтъс, можем.
- Искаш ли да го попитам, или не?
- Питай.
Обърнах се към чакащите мъже.
- Шериф Тайтъс.
Той погледна надолу към мен. Беше си извадил цигара, но все още не я бе запалил. Спря със запалка, наполовина поднесена към устата му.
- Искате ли нещо, госпожице Блейк? - Цигарата се люлееше между устните му, докато говореше.
- Защо смятате, че е нападение на мечка?
Той затвори капака на запалката и взе незапалената цигара със същата ръка.
- Защо искате да знаете?
Щеше ми се да му кажа: „просто отговори на проклетия въпрос“, но не го направих. Червена точка в моя полза.
- Любопитна съм.
- Не е бил планински лъв. Котката би използвала ноктите си повече. Би го поодрала.
- Защо не вълк?
- Движат се на глутници. На мен ми прилича на атака от едно животно.
Трябваше да се съглася с всичко казано.
- Мисля, че не сте ни казали всичко, шерифе. Изглежда знаете доста за животни, които не се срещат в този район.
- От време на време ходя на лов, госпожице Блейк. Нужно е да знаеш навиците на плячката си, ако искаш да уловиш нещо.
- Тоест по метода на елиминирането е мечка? - попитах го аз.
- Би могло да се каже така.
Той постави цигарата обратно в устата си. Пламъкът лумна и затрептя срещу лицето му. Когато затвори капачето на запалката, мракът изглеждаше по-гъст.
- Какво мислите, че е било, госпожице Експерт? - Миризмата на цигарата му се понесе из студения въздух.
- Превръщач.
Даже и в мрака можех да почувствам тежестта на погледа му. Той издиша призрачен облак дим по посока на луната.
- Смятате така.
- Знам, че е така.
Изсумтя рязко.
- Страшно сте сигурна в себе си, нали?
- Ако желаете, може да слезете долу, шерифе. Ще ви покажа какво открих.
Поколеба се, после сви рамене.
