- Тази вечер узнах, че алфата ви се казва Маркус. Има борба за водачеството. Маркус иска Ричард мъртъв. Ричард казва, че няма да се бие с него.
- О, той вече се би с него - каза Ървинг.
Беше мой ред да се изненадам.
- Тогава защо Ричард не е водач на глутницата?
- Ричард се погнуси. Държеше го в ръцете си, Блейк, с нокти, опрени на гърлото му. - Ървинг поклати глава. - Смяташе, че след като Маркус се оправи, ще могат да поговорят, да стигнат до компромис. - При тези думи издаде груб звук. - Приятелят ти е идеалист.
Идеалист. Беше почти същото като глупак. Жан-Клод и Ървинг бяха на едно мнение. Не се случваше често.
- Обясни.
- Можеш да се придвижиш нагоре в йерахията на глутницата, като се биеш. Ако спечелиш, се местиш с позиция нагоре. Ако загубиш, оставаш където си. - Той отпи голяма глътка кафе със затворени очи, сякаш за да поеме топлината. - Докато не се сбиеш с водача на глутницата.
- Нека да позная. Битка до смърт.
- Няма убийство, няма нов лидер.
Поклатих глава, кафето ми стоеше недокоснато пред мен.
- Защо ми казваш тези неща, Ървинг? Защо сега?
- Маркус иска да се срещнете.
- Защо Ричард не ми го каза лично?
- Ричард не иска да те замесва.
- Защо не? - Ървинг продължаваше да отговаря на въпросите ми, но отговорите не помагаха кой знае колко.
Той сви рамене.
- Ричард не отстъпва пред Маркус. Ако Маркус каже черно, Ричард казва бяло.
- Защо Маркус иска да ме види?
- Не знам.
- Да бе.
- Честно, Блейк, не знам какво става. Нещо голямо е, но никой не споделя с мен.
- Защо не? Ти си превръщач.
-Освен това съм репортер. Преди години направих грешката да отпечатам статия. Ликантропът, с когото разговарях, излъга. Каза, че никога не ми е давал разрешение да го цитирам. Изгуби работата си. Някои от другите искаха да ме издадат, така че и аз да изгубя своята. - Той се приведе до чашата с кафе. Очите му бяха далечни, изпълнени със спомени. - Маркус каза „не“, за тях съм бил по-ценен като репортер. Оттогава никой не ми вярва.
- Злопаметна банда - коментирах аз.
Отпих от кафето си и установих, че е започнало да изстива. Ако пиех достатъчно бързо, щеше да е приемливо, едва-едва.
- Никога не прощават и никога не забравят - отвърна Ървинг.
Звучи като нещо лошо, но е един от основните ми принципи, така
че не можех да се оплача особено.
-И така, Маркус те е изпратил тук, за да разговаряш с мен. За какво?
- Иска да се срещнете. Да говорите за някаква работа.
Напълних чашата си отново. Този път с по-малко захар. Започнах
да се разбуждам и раздразвам.
- Нека си запише среща и дойде в офиса ми.
Ървинг поклати глава.
- Маркус е известен хирург. Нали знаеш какво ще се случи, ако се появят дори и най-леки съмнения какъв е?
Разбирах това. При някои професии може да ти се размине, ако си превръщач. Лекарската не беше от тях. Все още го имаше зъболекаря от Тексас, който беше съден от пациентка. Твърдеше, че прихванала ли-кантропия от него. Глупости. Това не се прихваща от човешки ръце, заврени в устата ти. Но случаят не беше забравен. Хората не бяха особено толерантни по отношение на косматковци, лекуващи блестящите зъбки на децата им.
- Добре, изпратете някой друг в офиса. Сигурно Маркус вярва на някого.
- Ричард е забранил на всички да се срещат с теб.
Изгледах го.
- Забранил?
Ървинг кимна.
- Всеки по-нисшестоящ в глутницата може да се свърже с теб само на свой риск.
Започнах да се усмихвам, но спрях. Беше сериозен.
- Не се шегуваш.
Той вдигна три пръста в поздрав.
- Честна скаутска.
- И как така си тук? Искаш да се придвижиш нагоре в йерархията на глутницата ли?
Той пребледня. Съвсем честно, той пребледня.
- Аз? Да се бия с Ричард? По дяволите, не.
- Значи Ричард няма да има нищо против, че разговаряш с мен.
- О, ще има.
Намръщих се.
- Маркус ще те защити ли?
- Ричард издаде конкретна заповед. Маркус не може да се бърка.
- Но ти е наредил да дойдеш при мен.
- Аха.
- И какво ще спре Ричард да те натупа заради това?
Ървинг се ухили.
- Мислех си, че ти ще ме защитиш.
Разсмях се.
- Ах ти, копеле!
- Може би, но те познавам, Блейк. Няма да ти хареса, че Ричард е скрил информация от теб. Определено няма да ти хареса, че те пази. Освен това, аз съм ти приятел от години. Не мисля, че ще стоиш и ще гледаш безучастно, докато гаджето ти ме пребива.
Ървинг ме познаваше по-добре от Ричард. Не беше много успокоителна мисъл. Нима бях подлъгана от едно хубаво лице и приятно чувство за хумор? Нима не бях видяла истинския Ричард? Поклатих глава. Възможно ли е да съм се заблудила толкова много? Надявах се, че не.
- Имам ли защитата ти? - Все още се усмихваше, но в очите му имаше нещо. Страх може би.
- Нужно е да го кажа на висок глас, за да е официално ли?
- Аха.
- Това да не е някакво правило на тайната ликантропска общност?
- Едно от тях.
- Имаш моята защита, но в замяна искам информация.
- Казах ти, че не знам нищо, Блейк.
- Кажи ми какво е да си ликантроп, Ървинг. Ричард изглежда, е решен да ме държи на тъмно. Не обичам да съм в неведение.
Ървинг се усмихна.
