- Познавам те достатъчно добре, за да знам, че това няма да ти хареса. Наречи вечерята предложение за мир.
- Няма да харесам какво?
- Нека да хапнем, да изгледаме филма и всичко ще се изясни.
Държеше се потайно. Не беше привично за него. Би те застрелял,
но няма да се помайва и да се опитва да е внимателен.
- Какво си намислил, Едуард?
- Никакви въпроси, докато не изгледаме филма.
- Защо не?
- Защото тогава ще имаш по-добри въпроси. - След този загадъчен отговор той седна на ръба на леглото и си наля чаша червено вино. Сря-за пържолата си, която бе достатъчно сурова, че да кърви в сърцевината си.
- Моля те, кажи ми, че моята пържола не е кървава.
- Не е. Ти обичаш месото си добре умъртвено.
- Ха, ха.
Но все пак седнах. Изглеждаше странно да споделяме храна в хотелската стая на Едуард, сякаш сме двама бизнесмени, пътуващи заедно, които просто провеждат делова вечеря. Пържолата беше добра. Подходящо овкусени пържени картофи заемаха почти същото място в чинията колкото и тя. Имаше и малко броколи, които можеха да бъдат скупчени
на една страна и игнорирани.
Колата беше сервирана в изстудена чаша за вино, което бе малко прекалено, но пък изглеждаше приятно.
- Филмът ще започне близо до края. Не мисля, че ще имаш някакви проблеми да схванеш сюжета. - Натисна бутона на дистанционното и екранът премигна, заменяйки някаква телевизионна игра със спалня.
Жена с дълга кафява коса лежеше по гръб на кръгло легло. Беше гола или поне това, което виждах от нея, бе голо. От кръста надолу беше скрита от яростно помпащите задни части на тъмнокос мъж.
- Това е порнография. - Даже не се опитах да скрия неверието в гласа си.
- Определено.
Погледнах към Едуард. Режеше пържолата си с ловки, прецизни движения на ръцете. Сдъвка едно парче, отпи от виното и продължи да гледа екрана.
Отново погледнах към „филма“. Към двойката се беше присъединил втори мъж. Беше по-висок от първия, с по-къса коса, но трудно можех да кажа нещо друго, основно, защото се опитвах да не гледам.
Седнах в края на леглото на Едуард с прекрасните пържоли за вечеря и за пръв път се почувствах странно около него. Между нас никога не бе съществувало сексуално напрежение. Някой ден бихме могли да се убием взаимно, но никога нямаше да се целунем. И все пак бях в хотелската стая на мъж и гледах порнофилм, а добрите момичета не правят така.
- Едуард, какво, по дяволите, става?
Той натисна бутон на дистанционното.
- Ето, снимка на лицето.
Обърнах поглед към екрана. Замръзналият образ се взираше в мен. Беше вторият мъж. Беше Алфред.
- О, Боже.
- Познаваш ли го? - попита Едуард.
- Да. - Нямаше смисъл да отричам. Алфред бе мъртъв. Едуард нямаше как да го нарани.
-Име?
- Алфред. Не знам фамилията му.
Той превъртя напред. Образите на екрана се движеха с яростно темпо и правеха интимни неща, които биха били неприлични на всякаква скорост. На бързи обороти изглеждаше по-тъжно. Не само нелепо, но и унизително.
Натисна пауза за втори път. Лицето на жената беше изпълнило екрана, устата - отворена, очите - натежали от сексуална отмала. Косата й бе разпръсната артистично върху копринената възглавница. Би трябвало да е провокативно. Успяваше да не бъде.
- Познаваш ли я?
Поклатих глава.
-Не.
Отново натисна бутона.
- Приближаваме края.
- Ами другият мъж?
- Носи маска на лицето през цялото време.
Маскираният беше яхнал жената изотзад. Хълбоците му покриваха задника й, а бедрото му беше на една линия с нейните. Наведе горната част на тялото си над голия й торс, а ръцете му масажираха горната част на нейните ръце. Изглежда, по-скоро падаше върху нея, отколкото нещо друго. Сякаш почти не правеха секс.
Тя поддържаше цялото му тегло с ръце и колене. Дишаше на пресе-кулки. Из стаята се разнесе ниско ръмжене. Камерата даде гърба на мъжа в близък план. Кожата се повдигаше на вълнички, сякаш нечия ръка беше раздразнила вътрешната й страна, а след това бе изчезнала. Още вълнички, сякаш нещо се опитваше да си пробие път навън.
Кадър, заснет от по-широк ъгъл, показа мъжа все така надвесен над жената. Вълните по гърба му се увеличаваха. Човек можеше да види, че нещо упражнява натиск върху кожата му и предизвиква достатъчно силни движения, че да могат да се забележат дори и ако беше облечен. Подобни на онези, които бях видяла при Джейсън миналата вечер.
Трябваше да призная, че тази част беше впечатляваща. Бях виждала хора да се превръщат, но никога по този начин. Не и в най-дребните детайли, не и през любовното око на камерата.
Кожата по протежението на гърба му се разкъса, той се изправи назад с ръце, стискащи жената за кръста, и изкрещя. По гърба му в струя се стичаше бистра течност, която напои леглото и жената под него.
Тя го окуражи леко, като помръдна дупето си срещу бедрата му, притискайки се към него, с глава, наведена към леглото.
