Те се въртяха диво и се взираха в мен. В погледа й се четеше няма молба. Отчаяние бе твърде мека дума, за да го опише. Гледаше към мен, а не към Жан-Клод, сякаш знаеше, че съм единствената в стаята, на която й пука. Дори това да притесняваше Жан-Клод, нямаше как да се разбере по изражението му.
Прибрах браунинга в кобура под рамото си. Беше приятно да го имам отново. Подаде ми файърстара.
- Не мога да открия ножа. Чувствай се свободна да я претърсиш сама, ако искаш.
Погледнах надолу към сухата, сбръчкана кожа, към лицето без устни. Вратът й бе тънък като на пиле. Поклатих глава.
- Не го искам чак толкова.
Той се разсмя и дори сега звукът се уви около кожата ми като кадифе. Весел социопат.
Затвори капака и Гретхен нададе ужасяващи звуци, сякаш се опитваше да крещи, но нямаше глас да го направи. Тънките й ръце тропаха по капака.
Жан-Клод защрака ключалките и се наведе над затворения ковчег.
- Спи - прошепна той. Звуците почти моментално намаляха. Повтори думата и те съвсем престанаха.
- Как го правиш?
- Как я накарах да пази тишина ли?
Поклатих глава.
- Всичко.
- Аз съм нейният господар.
- Не, Николаос беше твоя господарка, но не можеше да прави това. Щеше да ти го причини, ако можеше.
-Проницателно от твоя страна и съвсем вярно. Аз създадох Грет-хен. Николаос не ме е създала. Когато си господар вампир и създадеш някого, това ти дава определени сили над него. Както и сама видя.
- Николаос беше създала повечето вампири в малкия си антураж, нали?
Той кимна.
- Ако тя можеше да прави това, на което току-що станах свидетел, щях да го видя. Щеше да се изфука.
Той се усмихна леко.
- Отново проява на проницателност. Има разнообразни сили, които господарят вампир може да притежава. Призоваване на животно, леви-тация, устойчивост на сребро.
- Затова ли ножовете ми не нараниха Гретхен?
-Да.
- Но всеки господар вампир има различен арсенал от дарове.
- Арсенал, думата е точна. А сега, до къде бяхме стигнали, ma petite? А, да, мога да убия Ричард.
Пак се започваше.
- Чу ли ме, ma petite? Бих могъл да убия твоя Ричард. - Той придърпа паравана на мястото му. Ковчегът и ужасяващото му съдържание бяха скрити за секунда.
- Не искаш да го направиш.
- О, напротив, искам, ma petite. Ще ми е много приятно да изтръгна сърцето му и да го гледам как умира.
Той мина покрай мен, черната риза се развяваше около него и откриваше стомаха му.
- Казах ти, не съм сигурна, че искам да се омъжа за него. Дори не съм сигурна, че ще продължим да излизаме заедно. Не е ли достатъчно?
- He, ma petite. Ти го обичаш. Мога да помириша уханието му върху кожата ти. Тази вечер си го целунала. При всичките си съмнения си го допуснала близо до себе си.
- Нараниш ли го, ще те убия, това е положението. Гласът ми беше много делови.
- Ще се опиташ да ме убиеш, но аз не съм толкова лесна плячка.
Отново седна на кушетката, а ризата му се разтвори, разкривайки
по-голямата част от корема и гърдите му. Белегът от изгорено с формата на кръст беше като блестящ дефект върху безупречната му кожа.
Останах права. И без това не ми беше предложил да седна.
- Може би ще се избием взаимно. Ти избираш музиката, Жан-Клод, но веднъж започнем ли този танц, няма да спрем, докато един от нас не е мъртъв.
- Не ми е разрешено да наранявам Ричард. А на него разрешено ли му е да нарани мен?
Добър въпрос.
- Не мисля, че ще се стигне до това.
- Срещаше се с него в продължение на месеци и аз не казах почти нищо. Преди да се омъжиш за него, искам същото време.
Изгледах го.
- Какво имаш предвид под „същото време“?
- Излизай на срещи с мен, Анита. Дай ми шанс да те ухажвам.
- Да ме ухажваш?
-Да.
Продължих да го гледам. Не знаех какво да кажа.
- Опитвам се да те отбягвам от месеци. Няма да се откажа сега.
- В такъв случай ще пусна музиката и ще танцуваме. Дори и двамата да умрем, Ричард ще е пръв, това мога да ти обещая. Със сигурност да излизаш с мен не е по-лошо от това.
Имаше право и все пак.
- Не се поддавам на заплахи.
- В такъв случай призовавам чувството ти за честна игра, ma petite. Ти позволи на Ричард да спечели сърцето ти. Ако беше излизала първо с мен, дали аз щях да съм ти толкова скъп? Ако не се бе противопоставяла на взаимното ни привличане, дали щеше да погледнеш Ричард за втори път?
Не можех да кажа „да“ и да съм честна. Не бях сигурна. Бях отказала на Жан-Клод, защото не беше човек. Беше чудовище, а аз не излизах с чудовища. Но снощи бях видяла какъв би могъл да е Ричард. Бях почувствала сила, която съперничеше с тръпките по кожата ми, които предизвикваше Жан-Клод. Ставаше все по-трудно да различавам хората от чудовищата. Дори започвах да се чудя за себе си. Има повече начини да се превърнеш в чудовище, отколкото мнозинството хора осъзнават.
- Не вярвам в случайния секс. С Ричард също не съм спала.
- Не те изнудвам да правим секс, ma petite. Опитвам се да получа равно време.
- И ако се съглася, какво?
- Ами ще те взема в петък вечер.
- Като на истинска среща ли?
Той кимна.
