Вече бях до кожата. Отблизо беше дори по-впечатляваща. Още от брега бях разбрала, че е на влечуго. Застанала до нея, можех да видя, че определено е змийска. Най-големите люспи бяха с размерите на дланта ми. Празните очни ябълки бяха с големината на топки за голф. Протегнах ръка, за да я докосна. Нещо се завъртя в посока на ръката ми, докато го правех. Изкрещях, преди да осъзная, че е люшкащата се змийска кожа, разпъната във водата. Когато отново можех да дишам, я докоснах. Очаквах да е лека, сменена кожа. Беше тежка и месеста.
Обърнах края й към светлината. Не беше стара кожа. Змията беше одрана. Дали е била жива, докато се е случвало, беше предмет на академичен интерес. Вече беше мъртва. Много малко създания могат да оцелеят, след като са били одрани живи.
Имаше нещо в люспите и формата на главата, което ми напомняше на кобра, но люспите дори на светлината на фенерчето блестяха с опа-лесценция. Змията не беше едноцветна. Беше като дъга или нефтено петно. Цветът се променяше в зависимост от ъгъла на светлината.
- Ще си играеш ли с нея или водолазите могат да дойдат и да я вземат? - попита Айкенсен.
За момент го игнорирах. Имаше нещо на челото, почти между очите. Нещо гладко и кръгло, и бяло. Прокарах пръсти по него. Беше перла. Перла с размерите на топка за голф. Какво, по дяволите, правеше гигантска перла, вложена в главата на змия? И защо онзи, който бе одрал създанието, не бе взел перлата със себе си?
Айкенсен се наведе напред и прокара ръка по кожата.
- Цък. Какво, по дяволите, е това?
- Гигантска змия - отвърнах аз.
Той се отдръпна с крясък и започна да драска по ръцете си, сякаш така можеше да изтрие усещането.
- Страхуваш се от змии, а, Айкенсен?
Той ме изгледа кръвнишки.
-Не.
Беше лъжа и двамата го знаехме.
- Да не би на вас двамата да ви харесва да стърчите на тези скали?
- попита Тайтъс. - Раздвижете се.
- Виждаш ли нещо важно в разположението на кожата, Анита? -обади се Долф.
- Всъщност не. Нещото може просто да се е закачило за скалите. Не мисля, че е било поставено нарочно.
- В такъв случай можем да го преместим?
Кимнах.
-Водолазите могат да идват. Айкенсен вече провери водата за хищници.
Айкенсен ме изгледа.
- Какво, по дяволите, означава това?
- Означава, че беше възможно да има разни неприятни създанийца във водата, но нищо не се опита да те изяде, така че е безопасно.
- Използвала си ме като примамка.
- Сам падна.
- Госпожица Блейк казва, че можем да преместим нещото, така ли?
- попита Тайтъс.
- Да - отвърна му Долф.
- Действайте, момчета.
Водолазите се спогледаха.
- Вече може ли да осветим с прожектора? - обади се Макадам.
- Разбира се - отвърнах аз.
Светлината се стовари върху мен. Протегнах ръка, за да предпазя очите си, и за малко не се изхлузих от скалата. Исусе, беше ярко. Водата бе все така непрогледна, черна и развълнувана, но скалите лъщяха и с Айкенсен внезапно се оказахме в светлината на прожекторите. Ярката светлина отми всички цветове от змийската кожа.
Макадам нахлузи маската си и закрепи добре регулатора в устата си. Само един водолаз го последва. Предполагам, не бяха нужни четирима, за да вземат кожата.
- Защо си слагат бутилки само за да дойдат до тук? - попита Айкенсен.
- Застраховка, в случай че течението ги повлече или попаднат в дупка.
- Течението не е толкова лошо.
- Достатъчно лошо е, ако повлече кожата, да я загубим. С бутилки можеш да последваш нещо във водата по целия му път, колкото дълго се наложи.
- Звучиш, сякаш си го правила.
- Имам сертификат.
- Ама че всестранно развита личност - коментира той.
Водолазите бяха почти стигнали до нас. Бутилките им изглеждаха
като гърбове на китове, подаващи се от водата. Макадам вдигна маската и постави облечена в ръкавица ръка на скалата. Извади регулатора от устата си, прегърна скалата и замаха с крака, за да не бъде повлечен от течението. Другият водолаз се приближи до Айкенсен.
- Има ли проблем, ако разкъсаме кожата? - попита Макадам.
- Ще я разкача от тази страна на скалата.
- Ще си намокриш ръката.
- Ще го преживея, нали?
Не можех да видя лицето му ясно под маската, но можех да се обзаложа, че ми се мръщи.
- Да, ще го преживееш.
Придвижих ръката си надолу по кожата, докато докоснах водата. Студът ме накара да се поколебая, но само за секунда. Посегнах надолу, за да я разплета, и се намокрих до рамото. Ръката ми докосна нещо хлъзгаво и плътно, което не беше кожа. Издадох леко възклицание и се отдръпнах рязко назад, като за малко не паднах. Възстанових равновесието си и посегнах за пистолета.
Имах време да кажа:
- Долу има нещо - и то изплува.
Кръгло лице с уста без устни, разтворена като за писък, изплува нагоре с ръце, протегнати към Макадам. Успях да мярна тъмни очи, преди отново да потъне във водата.
Водолазите се изпариха яко дим, плувайки към брега с широки, сигурни загребвания.
Айкенсен бе залитнал назад и се бе озовал във водата. Изправи се, пръскайки слюнка, с пистолет в ръка.
- Не стреляй по него - казах аз.
