- Последния път, когато бях тук. Мисля, че беше през август.
Мамка му, бях забравила. Това беше твърде небрежно. Бях изложила Ричард на опасност. Нещата тъкмо се нареждаха, но не съобразих, че го оставям сам на място, където Жан-Клод може да влиза и излиза по желание.
- Веднага мога да се погрижа за това - отвърнах аз.
- Ако подобен драматичен жест ще ти достави удоволствие, давай. Но Ричард не трябва да прекарва нощта тук.
- Защо не?
-Мисля, че си от онези жени, които щом отдадат тялото си,
отдават и сърцето. Ако преспиш с нашия мосю Зееман, мисля, че няма да има връщане назад.
- Сексът не е обвързване - отвърнах аз.
- За повечето хора не е, но в твоя случай мисля, че е точно това.
Фактът, че ме познаваше толкова добре, ме накара да се изчервя.
Проклет да е.
- Не планирам да спя с него.
- Вярвам ти, ma petite, но виждам начина, по който го следиш с очи. Той си седи тук и изглежда сладък и топъл, и много жив. Ако не бях дошъл, когато се прибра, дали щеше да му устоиш?
-Да.
Той сви рамене.
- Възможно е. Силата на волята ти е ужасяваща, но не мога да поема този риск.
- Не ми вярваш, че няма да му се нахвърля?
Отново онова свиване на рамене, което би могло да означава всичко. Усмивката му беше подканяща и снизходителна.
- Защо? Да не би и ти да си падаш по него?
Въпросът го свари неподготвен. Изненадата, изписана по лицето му, си струваше ядосаното изражение на Ричард. Жан-Клод погледна към Ричард. Посвети му пълното си внимание. Втренчи се в него с очи, шарещи по тялото му в бавен, интимен танц. Погледът му се спря не на слабините или гърдите, а на врата.
- Вярно е, че кръвта на превръщачите може да е по-сладка от човешката. Диво преживяване е, ако успееш да го направиш, без да те разкъсат.
- Звучиш като изнасилвач - обадих се аз.
Усмивката му разцъфна в изненадващо проблясване на зъби.
- Не е лошо сравнение.
- Знаеш ли, това беше обида.
- Знам, че беше предвидено да е.
- Мислех си, че имаме споразумение - каза Ричард.
- Имаме.
- Значи можеш да стоиш и да говориш за мен като за храна, но пак имаме споразумение.
- Ще е приятно да те взема по много причини, но имаме уговорка. Няма да се отметна от нея.
- Каква уговорка? - попитах аз.
- Ще изследваме общите си сили - отвърна Жан-Клод.
- И какво означава това?
- Не сме сигурни - обади се Ричард. - Още не сме изяснили подробностите.
- Току-що се разбрахме да не се избиваме взаимно, ma petite. Дай ни малко време, за да планираме нещата и нататък.
- Добре. Тогава изчезвайте и двамата.
Ричард се изправи на кушетката.
- Анита, чу Лилиан. Трябва да те будят на всеки час.
-Ще си наглася алармата. Виж, Ричард, добре съм. Обличай се и тръгвай.
Изглеждаше объркан и леко наранен.
- Анита.
Жан-Клод не изглеждаше объркан или наранен. Изглеждаше самодоволен.
- Ричард няма да прекара нощта тук. Доволен ли си?
-Да.
- Ти също няма да прекараш нощта тук.
- Не съм и смятал. - Изправи се и се обърна с лице към мен. - Ще напусна веднага, щом си получа целувката за лека нощ.
- Твоята какво?
- Моята целувка. - Заобиколи кушетката и застана пред мен. -Признавам, че си те представях облечена в нещо по. - той подръпна ръкава ми - .изкусително, но човек се задоволява с онова, което може да получи.
Дръпнах ръкава от ръцете му.
- Още не си получил нищо.
- Вярно е, но съм изпълнен с надежда.
- Нямам представа защо - отвърнах аз.
- Споразумението ми с Ричард се базира на това, че всички ние излизаме. Ти излизаш с Ричард и излизаш с мен. И двамата те ухажваме. Едно задушевно, малко семейство.
- Може ли да ускорим нещата? Искам да си лягам.
Между очите му се появи лека бръчка.
- Анита, не ме улесняваш.
-Ура.
Бръчката се изглади и той въздъхна.
- Човек би казал, че трябва да се откажа от надеждата все някога нещата да стават по лесния начин с теб.
- Да - отвърнах аз, - би трябвало.
-Целувка за лека нощ, та. Анита. Ако наистина имаш намерение да излизаш с мен, няма да е последната.
Погледнах нагоре към него. Искаше ми се да му кажа да върви по дяволите, но имаше нещо в начина, по който беше застанал.
- И какво ще стане, ако кажа, че няма целувка?
- Тогава ще се махна за тази вечер - пристъпи към мен така, че почти се докосвахме. Платът на ризата му докосваше предната част на тениската ми. - Но ако даваш целувки на Ричард и не ми позволяваш подобни привилегии, уговорката ни отпада. Ако аз не мога да те докосвам, а той може, няма да е особено честно.
Бях се съгласила да излизаме заедно, защото тогава ми се беше сторило добра идея, но сега. Не се бях замисляла за всички усложнения. Излизане, целувки, контене. Гадост!
- Не се целувам, докато не мине първата среща.
- Но ти вече си ме целувала, Анита.
- Не и по собствено желание.
- Кажи ми, че не ти хареса, ma petite.
Щеше да ми хареса да излъжа, но никой от двамата нямаше да се хване.
- Ти си едно досадно копеле.
- Не толкова, колкото ми се иска да бъда.
