- Не е нужно да правиш нищо, което не желаеш - обади се Ричард. Беше коленичил на кушетката, а ръцете му стискаха облегалката.
Поклатих глава. Не бях сигурна, че мога да го обясня на глас, но ако щяхме да го правим, Жан-Клод бе прав. Не можех да държа ръката на Ричард и да не държа неговата. Въпреки че ми даваше реален стимул да не стигам до края с Ричард. Каквото повикало, такова се обадило и прочее.
- След първата ни среща можеш да получиш доброволна целувка, не и преди това. - Щях да пробвам стария колежански номер.
Той поклати отрицателно глава.
- Не, Анита. Ти самата ми каза, че харесваш, а не просто обичаш Ричард. Че можеш да си представиш как прекарваш живота си с него, но не и с мен. Вероятно той е по-приятен компаньон. Не мога да се състезавам с него по този параграф.
- Това определено е самата истина - отвърнах аз.
Той ме изгледа с тези сини, сини очи. Не използваше силата си, но в погледа му имаше тежест. Не магия, но нещо не по-малко опасно.
- Но в една област мога да се съревновавам.
Можех да почувствам погледа му върху тялото си, сякаш ме докосваше. Тежестта му ме накара да потреперя.
- Престани.
-Не. - Една дума, нежна, гальовна. Гласът му бе една от най-приятните му страни. - Една целувка, Анита, или прекратяваме нещата тук и сега. Няма да те изгубя без борба.
- Ще се биеш с Ричард тази вечер само защото не искам да те целуна.
- Не става дума за целувката, ma petite. Заради това, което видях тази вечер, когато се срещнахте на вратата. Виждам ви как се превръщате в двойка пред очите ми. Трябва да се намеся сега или всичко е загубено.
- Ще използваш гласа си, за да я впримчиш - обади се Ричард.
- Без номера тази вечер, обещавам.
Щом казваше без номера, значи наистина го имаше предвид. Веднъж дадеше ли дума, държеше на нея. Което значеше също и, че би се борил с Ричард заради целувката. Бях оставила и двата пистолета в спалнята. Мислех си, че сме в безопасност поне тази вечер. Бях твърде уморена, за да се занимавам с това точно сега.
- Добре.
- Не е нужно да правиш нищо, което не искаш, Анита - каза отново Ричард.
- Ако всички ще умрем в кървав сблъсък, нека е за нещо по-значимо от една целувка.
- Искаш да го направиш - каза Ричард. - Искаш да го целунеш.
Не звучеше доволен.
Какво се предполагаше да отговоря?
- Това, което искам най-много в момента, е да се озова в леглото, сама. Искам да поспя малко.
Това поне беше истина. Може би не цялата истина, но достатъчно, че да ми спечели объркан поглед от Ричард и раздразнена въздишка от страна на Жан-Клод.
- Добре, щом задължението е толкова неприятно, нека приключим с него бързо - каза Жан-Клод.
Стояхме толкова близо един до друг, че нямаше нужда да прави още една стъпка, за да се притиснат телата ни. Опитах се да вдигна ръце, така че да ни държа разделени. Дланите ми се плъзнаха по голата кожа на корема му. Отдръпнах се от него, свивайки ги в юмруци. Усещането за кожата му остана като закачено по пръстите ми.
- Какво има, ma petite?
- Остави я на мира - обади се Ричард.
Стоеше до кушетката със свити в юмруци ръце. По кожата ми про-бягваха тръпки от сила. Неговата енергия пълзеше навън като бавен вятър. Косата му падаше върху едната страна на лицето му. Гледаше през завеса от коса. Лицето му бе скрито от сенки. По кожата му блестеше светлина и я оцветяваше в оттенъци на сиво, златно и черно. Стоеше там и внезапно бе започнал да изглежда див. Из стаята се разнесе ниско, гъделичкащо гръбнака ръмжене.
- Престани, Ричард.
- Той използва силите си върху теб - гласът му бе неузнаваем. Ниско басово ръмжене, което излизаше от човешко гърло. Бях благодарна за сенките. Благодарна, че не мога да видя какво става с лицето му.
Бях толкова притеснена, че Жан-Клод може да започне кавга, че въобще не ми бе минало през ума, че Ричард може да е инициаторът.
-Не използва силите си върху мен. Просто докоснах кожата му. Това е.
Той пристъпи напред на светло и лицето му се оказа нормално. Какво ли се случваше в това прекрасно гърло, зад тези меки вкусни устни, че правеше гласа му толкова чудовищен?
- Обличай се и изчезвай.
- Какво? - Устните му се раздвижиха, но навън излезе същият ръмжащ глас. Беше все едно да гледаш лошо дублиран филм.
- Ако на Жан-Клод не му е разрешено да те напада, и на теб със сигурност не ти е позволено. Смятах, че той е единственото чудовище, с което трябва да се разправям. Ако не можеш да се държиш като човек, Ричард, напусни.
- А какво става с моята целувка, ma petite?
- И двамата стигнахте до максимума тази вечер казах аз. - Всички
вън.
Смехът на Жан-Клод изпълни мрака.
- Както желаеш, Анита Блейк. Внезапно вече не съм толкова притеснен за теб и мосю Зееман.
- Преди да започнеш да се поздравяваш, Жан-Клод - оттеглям поканата си.
Разнесе се нещо подобно на свръхзвуково изпукване. Стаята се изпълни със страховит грохот. Вратата се отвори с трясък и се удари в стената. Вътре, като невидима река, нахлу вятър, развя дрехите ни и разро-ши косите ни.
- Не е нужно да го правиш - каза Жан-Клод.
