Въоръжените тролове, които пазеха Снежната къща, се отдръпнаха с уважение, когато Нънууика и Уамманак минаха покрай тях, за да застанат между колоните пресован сняг от двете страни на вратата. Саймън не виждаше нищо от вътрешността на Снежната къща, освен една сиво-синя дупка от другата страна на вратата. Бинабик и Сиски заеха местата си на заледеното стъпало отдолу, ръцете им, облечени в ръкавици, бяха здраво стиснати. Канголик Викащия духове се изкатери до тях. Макар лицето му да бе скрито зад маската му от овнешки череп, Саймън си помисли, че мускулестият трол изглежда доста сломен. Викащия духове, който бе подскачал като птичка в любовния си период пред съда в Чидсик уб Лингит, сега се мъкнеше като уморен жътвар.
Пастира вдигна кривото си копие и заговори, а Бинабик запревежда на приятелите си от равнината:
— Странни дни настъпиха. — Под очите на Уамманак имаше дълбоки сенки. — Ние знаехме, че нещо не е наред. Живеем твърде близо до планината, която е костта на земята, за да не усетим безпокойството в земите около нас. Снежната къща още е тук. Не се е стопила. — Вятърът се издигна, като че ли да подчертае думите му. — Зимата няма да си отиде. Отначало обвинявахме за това Бинабик. Пеещия човек или чиракът му винаги са изпълнявали Обреда на съживяването и лятото винаги е идвало. Но сега ни казват, че не пропускането на обреда държи лятото далеч. Странни дни. Нещата са се променили. — Той тежко поклати глава и брадата му се разлюля.
Нънууика Ловджийката продължи:
— Трябва да променим традициите си. Думите на мъдрите трябва да са закон за тези с по-малко мъдрост. Укикук проговори така, все едно е между нас. Сега знаем повече за нещото, от което се страхувахме, но не можехме да именуваме. Съпругът ми говори вярно: странни дни настъпиха. Традициите ни служеха, но сега ни оковават. Затова Ловджийката и Пастира обявяват, че Бинабик е освободен от наказание. Ще сме глупаци, ако убием онзи, който се е опитвал да ни предпази от бурята, за която говори Укикук. Ще сме нещо по-лошо от глупаци, сега вече е ясно, да убием единствения, който познаваше сърцето на Укикук.
Нънууика спря, за да изчака Бинабик да свърши с превода, и отново продължи, като прекара ръка по челото си в някакъв ритуален жест:
— Римърсгардецът Слудиг е дори още по-странен проблем. Той не е канук, затова не беше виновен за клетвопрестъпничество, както обвинявахме Бинабик. Но той е от вражески народ и ако разказите на най-отдалечените ни ловци отговарят на истината, римърсгардците на запад са станали още по-диви отпреди. Обаче Бинабик ни уверява, че Слудиг е различен, че се бие в същата битка като Укикук. Не сме сигурни, но в тези дни на лудост не можем и да кажем, че не е така. Затова Слудиг също се обявява за освободен от наказание и може да напусне Ийканук както пожелае — той е първият крохок, на който е простено така от Битката при долината Хъхинка, по времето на прабаба ми, когато снеговете почервенели от кръв. Призоваваме духовете на височините, бледата Седа и Кинкипа Снежната, Мораг Безокия, смелия Чъку и всички останали да предпазят народа ни, ако преценката ни е погрешна.
Когато Ловджийката свърши, Уамманак направи жест, все едно чупи нещо надве и го хвърля. Присъстващите тролове извикаха една остра сричка, после се понесе възбуден шепот.
Саймън се обърна и плесна ръката на Слудиг. Севернякът се усмихна леко; челюстите му бяха стегнати под жълтата брада.
— Дребните хора са прави — каза той. — Наистина са дошли странни времена.
Уамманак вдигна ръка, за да спре шума от разговорите, и каза:
— Равнинците ще си тръгнат сега. Бинбиникегабеник, който, ако се завърне, ще бъде следващият ни Пеещ човек, може да тръгне с тях, за да занесе този странен магически предмет… — той посочи Трън, който Хейстън държеше подпрян на земята пред себе си, — на равнинците, които, според неговите думи, могат да го използват, за да уплашат и изгонят зимата. Ще изпратим с тях и една група ловци, водени от дъщеря ни Сискинанамук — те ще им бъдат охрана, докато не напуснат земите на кануките. След това ловците ще отидат в пролетния ни град до Езерото на Синята кал и ще го подготвят за идването на останалите кланове. — Уамманак махна с ръка и един трол пристъпи напред с кожена торба, почти изцяло покрита с деликатни чертички цветна бродерия. — Имаме подаръци, които искаме да ви дадем.
Бинабик поведе приятелите си напред. Ловджийката подари на Саймън една кания от мека кожа, внимателно обработена и облепена с каменни мъниста с цвета на пролетна луна. След това Пастира му даде и нож, който да сложи в нея — красиво бледо острие, направено от едно-единствено парче кост. Дръжката беше с фини резби на птици.
— Магическият равнински меч е много добър за битки срещу снежни червеи — каза Нънууика, — но простичкият нож на кануките се скрива по-лесно и се използва по-лесно на близки разстояния.
