— За елфите ли? Тогава не беше моментът. Сега вече мога да ви кажа нещичко и за тях, без, разбира се, да навлизам в подробности. Пък и… повечето вече ви е известно. За улеснение досега наричах участниците в Големите войни Сили на доброто и Си ли на злото. Но това е твърде абстрактно. Налагат се някои разяснения за тези загадъчни същества, които винаги са вълнува ли, плашили и същевременно привличали Човека Още щом се измъкнал от мрака на варварството и започнал да опознава света, той населил легендите ся със странни създания, за които знаел твърде малко, освен че притежават вълшебна сила и че едни от тях били лоши, а други — добри. Но имало и такива, за които нищо не можело да се каже със сигурност — феите, таласъмите, призраците… Новите човешки раси приели имената на четирите най-разпространени вида митични създания — джуджета, гноми, троли и елфи. И по такъв начин възродили легендата. Което в случая с елфите било много повече от легенда. Защото елфите не са преставали да съществуват…
— Какво-о? — прекъсна го Флик. — Да не искаш да кажеш, че в Стария свят наистина е имало и елфи? И че сегашните елфи са потомци на онези?
— Разбира се, че е имало. Също както и джуджета, гноми и троли. Как иначе според теб са се родили легендите? Единствената разлика е, че в даден момент едните са изчезнали, а другите са се приспособили към новия, почти неузнаваем свят. Като самите те на свой ред така са се променили, че също станали почти неузнаваеми.
Флик го слушаше изумен — всичките му представи се бяха объркали.
— Значи в Стария свят са съществували елфи? — повтори той невярваща — Не може да бъде.
— Защо да не може? — кротко попита Аланон.
— Защото как, за Бога, са оцелели след Големите войни?!
— А как е оцелял Човекът?
— Да, но в историческите хроники на Стария свят елфите изобщо не се споменават! — чак се задъха Флик. — Те са измислица, приказка, плод на човешкото въображение! Ако наистина са съществували, къде са били през цялото време?
— Ами там… Навсякъде. Човекът просто не ги е забелязвал.
— Да не би да са били невидими? — изсмя се Флик. — Човече, какви ми ги разправяш?!
— Когато ти казах за Меча на Шанара, също не ти се вярваше, нали? — подсмихна се Аланон.
— Добре де — Флик изведнъж стана сериозен. — Защо сме седнали да си говорим всичко това и какво общо има то с нас?
— Ще ви обясня. Имайте само още малко търпение и ме изслушайте. Елфите са създателите на Елкрис. Те са се грижили за нея векове наред. Закрилата й е поверена на група млади елфи — така наречените Избраници. В продължение на цялата година юношите почти не се отделят от дървото — вярната служба за тях не е бреме, а голяма чест. Следващата година на тяхно място идват други… така е от самото създаване на дървото. Не всеки може да стане Избраник — желаещите са много, но Елкрис посочва само неколцина. Останалите се отнасят към тях с голяма почит… Той помълча, въздъхна и продължи:
— Но, както вече ви казах, Елкрис умира. Споделила е това с Избраниците преди няколко дни. Тя общува с тях посредством телепатична връзка. Разказала им е също една от най-старите, позабравени вече елфски легенди — тази за своето прераждане. Това, че то е възможно, но е изцяло в ръцете на Избраниците. Един от тях ще трябва да отнесе семето й до източника на нейния живот — Свещения огън. Елкрис е посочила мястото, където се намира той…
— Само че… оттук нататък събитията са придобили неочакван развой. Някой е успял да се измъкне иззад стената на Забраната, защото силата на Елкрис вече отслабва. Та този Някой се е добрал до елфския град Арбърлън и е избил Избраниците, като е знаел, че по такъв начин ще направи прераждането на Елкрис невъзможно. За съжаление пристигнах твърде късно, за да предотвратя злодеянието. Но разговарящ с Елкрис и открих нещо, което силите на мрака все още не подозираха. Първоначално Избраниците са били седем, но един от тях — младо момиче на име Амбърли, преди време е напуснала Арбърлън. Опитах се да я открия… — Той се приведе напред и продължи — … но докато я търсех, злодеите също се бяха усетили… Опитаха се да ми попречат и за малко да успеят. Предполагам, че ще опитат отново. Но за момента не знаят къде съм, нито къде е Амбърли. Ако побързам, ще успея да ги изпреваря и да върна Амбърли здрава и читава в Арбърлън.
— Ами бързай тогава — посъветва го Флик. — Не виждам защо си губиш времето с нас.
Друидът продължи все така спокойно, само очите му леко потъмняха:
