Покупките не му отнеха много време, успя да намери всичко необходимо в един голям супермаркет. Не откри само спалното бельо: нямаха размери „кинг сайз“ и Забелин трябваше да обиколи няколко магазина, докато намери. Когато се върна на улица „Стоманолеяри“, той паркира колата, извади пакетите и вече щеше да влезе във входа, когато зад гърба му изскърцаха спирачки и се чу неуверен радостен глас:
— Юрка? Забелин!
Сърцето му тревожно се сви: по дяволите, нима все пак тук живее някой познат, за когото той напълно е забравил? Обърна се и веднага се успокои. Я виж ти, каква среща!
— Не може да бъде! — извика Забелин, остави торбите на тротоара и широко разпери ръце срещу слизащия от колата мъж. — От кога не сме се виждали! Ама ти как попадна тук?
— Минавах и гледам: ти ли си, не си ли? Едва успях да ударя спирачки. Обаче си наддал, човече, здравата си се заоблил! Юрка, стар дяволе, да знаеш колко се радвам, че те виждам!
— И аз — теб — искрено отвърна Юрий Петрович. — Кажи де, откога не сме се виждали?
— А, чак ме е страх да си спомням, куме. Ама ти отдавна ли си в Москва? Защо така не си се обадил, когато си дошъл? Аз пък мислех, че още командваш милицията по периферията.
— На моите години вече е време човек да свършва с командването, трябва да започва да печели пари — пошегува се Забелин.
Те весело се разсмяха и продължиха да се прегръщат и да се потупват по гърбовете.
„Няма грешка — радостно си повтаряше Забелин наум, — всичко върви по ноти. Ето че срещнах и стар приятел. И жената отлетя, ще мога да поседя с него — ако ще и до сутринта, да си пийнем, както му е редът, без да мислим, че после трябва да шофираме. Такава среща, виж ти! Имам и време, и място, и чантите са пълни с продукти, и алкохол…“
— Слушай, ами хайде да поседим като в добрите стари времена, а? — предложи той.
— Хайде! С удоволствие. Сега ще звънна, ще отменя всички ангажименти — майната им, щом е такава работата, ще почакат до утре. Ох, Юрка, колко се радвам, че те виждам, не можеш да си представиш! Ти тук ли живееш? Имате ли наблизо някое прилично местенце, където двама стари приятели да могат да си начешат езиците?
— Аз… — Юрий Петрович се почуди, но само за миг: — Тук имам терен за приятелски събирания. Точно в тази сграда.
— А на терена — цицоресто женче? Юрка, не се променяш бе, човек! Как не се укроти вече!
— Там няма никого, във всеки случай днес. Така че никой няма да ни попречи. Е, какво, ще вървим ли? Има и за пийване, и за хапване. — Забелин вдигна торбите и изразително ги разтърси.
Нищо страшно, утре пак ще отиде в магазина и ще купи продукти и пиене. Как да ти се свиди за такъв случай. Виж ти, виж ти, каква среща! Наистина късметът му напоследък действа на пълни обороти.
Дойде вече и Осми март, а аз така и не разбрах какво ми „убива“ в мозъка, където — като на крак в неудобна обувка, сякаш бе излязъл мехур. Преди Осми март ми се отваря страшно много работа, защото мошениците и крадците не спят, а бдително следят всички празници, които повдигат настроението и притъпяват бдителността на доверчивите хора, особено на жените и най-вече на възрастните. По случай Нова година, Деня на защитника на Отечеството, Осми март и Деня на победата е прието да се поднасят подаръци и да се честити на пенсионери и ветерани, така че тия гадове обикалят апартаментите, представят се за някакъв комитет, фондация, благотворителна организация или в краен случай за социална служба, а след като си отидат, хората откриват, че им липсват пари и ценности, ако изобщо са останали живи и здрави — пу-пу, да не чуе дяволът. Така че периодът от 20 февруари до 10 март винаги ми е напрегнат, тогава не си пестя труда да съчинявам, да печатам на собствения си принтер и да разнасям по жилищата листчета — с молба старците да не бъдат излишно доверчиви, разговарям с потенциални жертви, като призовавам за здрав разум и ги умолявам да не отварят вратата на непознати. Макар че онази гадна раничка с мехура измъчваше мозъка ми, нямах време да й обърна внимание.
Все пак усилията ми не отидоха напразно и този път (за пръв път през последните години!) празниците в моя район минаха без произшествия. Тоест пиянски сбивания естествено имаше, както и семейни скандали — без това не може, но пък нямаше нито един измамен доверчив пенсионер. И за това благодарим.
