Преди две седмици те бяха обядвали заедно и Юрий Петрович внимателно я бе попитал дали би се съгласила някой път да вечеря с него. След съвместни закуски и обеди хората обикновено отиват на работа, затова времето им за разговор не е много, а той иска да бъдат по-дълго заедно, защото тя е такава чудесна събеседничка. Жената очарователно се бе усмихнала и бе извадила от чантичката си изящен бележник (Забелин с опитно око бе забелязал извънредно скъпата кожена подвързия от известна марка) — добре, нека уговорим деня. Юрий Петрович бе се окуражил, макар да не бе повярвал напълно в успеха си. Но все пак се надяваше на вечеря с продължение и за всеки случай му бе нужна възможност да не нощува вкъщи. След десет дни жена му тръгваше за Англия да навести по-малката им дъщеря, която учеше там, и това определи сроковете на следващата им среща. А пък и на Забелин му трябваше време, за да се погрижи за терена.
Намери този апартамент доста бързо и дори високият наем не го притесни. Та нали бе получил хонорара си, когато бе намерил тези ловки рейдъри — Дмитрий Найдьонов и Даря Брайко. Сумата бе повече от прилична, при това Забелин нямаше представа от кого я получи и всъщност кой си бе наточил зъбите да погълне фирма „Баунет“. Бе получил по електронната поща писмо, в което му предлагаха да бъде посредник, да намери рейдъри, да им възложи задачата и да плати за работата им, защото заинтересованото лице не иска да се разкрива до определен момент. Ако „уважаемият Юрий Петрович“ не сметне за възможно да приеме предложението, това ще бъде прието с разбиране. Ако ли пък е готов да окаже нужната услуга, която естествено ще бъде съответно платена (сумата беше посочена в същото писмо), то своя хонорар, хонорара на рейдърите и името на фирмата, набелязана за поглъщане, той ще намери с помощта на указанията. А тях ще получи, когато се обади на един телефон. Номерът беше посочен. Забелин веднага „проби“ номерчето и научи, че телефонът принадлежи на някаква домакиня, която на свой ред била помолена за услуга: ако се обади човек на име Юрий Петрович, да му каже това и това. Обадили й се по телефона и я помолили, обещали й пари. Разбира се, тя се съгласила. Защо да не се съгласи? Не е като да убиеш, да откраднеш, да излъжеш, а просто да предадеш информация. Нищо престъпно.
Трябва да кажем, че цялата тази история не учуди много Забелин. Много пъти си бе имал работа с рейдъри — беше ги наемал ту по нареждане на своята банка, ту по молба на приятелски на банката фирми — и добре знаеше кой от тях какво умее и колко струва. За „окошмарването“ на фирма „Баунет“ той избра Найдьонов и Брайко, чиито подвизи наблюдаваше вече около година, макар че пряко не бе имал работа с тях. Те му изглеждаха достатъчно компетентни, напористи и ловки, но за работа с истински крупни компании — малко слабички. Виж, за „Баунет“ бяха точният избор.
Юрий Петрович прие предложението на тайнствения възложител, прибра парите в джоба си и предвидливо не каза за тях на жена си. Заплатата беше нещо свято, тя отиваше в семейния бюджет до последната копейка, но страничните доходи, които Забелин получаваше редовно — не, ще прощавате. Долу ръцете!
„Всичко е супер — радостно си мислеше Юрий Петрович, когато за пръв път разглеждаше апартамента, който му показваше агентът по недвижими имоти. — И тя се съгласи, и апартамент намерихме бързо, и районът е добър, никой от познатите ни не живее тук, така че рискът от нежелателни случайни срещи практически е нулев. Апартаментът е хубав, абе направо си е чудесен, не е срамота да доведеш жена в него. И тази поръчка за «Баунет». Колко добре ми дойдоха паричките! Определено съм в щастлив период“.
Вчера той изпрати жена си до летището, а днес обикаляше апартамента и го оглеждаше внимателно, надявайки се вдругиден да доведе тук онази, която до лудост желаеше вече два месеца. Забелин беше човек сериозен, не обичаше да претупва нещата и предпочиташе да се подготвя за всичко предварително. Така, какво трябва да купи? Той извади химикалка и лист и започна да записва: кафе, чай, захар, лимон, бонбони, бисквити, плодове, кашкавал, два-три вида нарязани трайни колбаси във вакуумна опаковка, коняк, шампанско, бяло вино (както се разбра по време на съвместния обяд, тя не пие червено), сок, минерална вода… Отиде в банята, помисли малко и продължи да записва: две четки за зъби, паста, шампоан, сапун, душ-гел, шест хавлии — две големи за баня, две средни и две малки. Върна се в спалнята, огледа широкото легло и допълни списъка с комплект спално бельо „кинг сайз“. Всичко щеше да купи още днес, да го донесе тук, да подреди нещата по местата им, така че вдругиден, когато дойде в този апартамент вече не сам, всичко да бъде на висота.
