— Ами аз ти се обадих веднага щом научих — оправдаваше се Лев Александрович, като вътрешно се проклинаше, задето цял ден не бе приел Механичното мишле. Слава беше прав, можеше да научи всичко още сутринта и до тази вечер част от работата щеше да е свършена.
Но все пак колко е хубаво, че има приятел, който заема висок пост в Министерството на икономическото развитие. Много е полезно.
Юрий Петрович Забелин, ръководител на службата за безопасност при банка „Руски кредит“, никога не бе обичал кой знае колко жена си, отнасяше се към нея спокойно и дружелюбно, през трийсет и четирите години съвместен живот отгледа две деца и смени безброй любовници, с които създаваше ту кратки и необременителни, ту доста сериозни отношения. Мисълта за развод не го бе спохождала никога, той ценеше своя психологически комфортен брак и го пазеше, така че бе достигнал върховете на майсторството в криенето на любовни похождения. Дори във времената, когато живееше само от заплата, Юрий Петрович не си позволи глупостта да се среща с приятелки в дома си или в служебния си кабинет. Тъй като имаше богато милиционерско минало, той добре знаеше, че точно от такива глупости изгарят мъжете, дори най-умните и най-свестните. А когато приключи със службата си в органите и започна ситият му живот в бизнес структурите, тогава вече, дето се вика, сполай на бога… Финансовите възможности за безопасно организиране на личното свободно време бяха налице.
Днес след работа той отиде на улица „Стоманолеяри“, за да огледа добре апартамента, който бе наел миналата седмица. Апартаментът беше просторен — стая, хол и кухня, след добър ремонт и скъпо обзаведен, вярно, наемът беше висок, но си струваше. Ах, каква жена! Юрий Петрович мислено се облиза, като си спомни младата красавица, с която се запозна малко след Нова година. Той дори не бе разчитал, че може да има успех с нея, така че в началото не предприе активни действия, дори не смееше и да мечтае. А после му се обади самата тя и го помоли да й препоръча съобразителен консултант за разпределяне на средства за спестяване: внезапно се сдобила с доста пари и искала да ги вложи така, че не само да не бъде ощетена от инфлацията, но и максимално да спечели, ала без да рискува. Още при запознаването им жената му бе казала, че не е наясно на кои банки може да се довери и на кои — не, защото постоянно избухват някакви скандали и вестниците публикуват черни списъци на банки, които всеки момент ще фалират, вложителите изпадат в паника, а на нея никак не й се иска да бъде на тяхно място. Беше толкова красива и изглеждаше толкова беззащитна, че просто бе грехота да не й помогне.
Тогава Юрий Петрович й уреди среща с опитен служител от собствената му банка и си каза: ако тя му се обади после, за да благодари, значи обаждането й с молба за помощ е било само повод, за началото на връзка. Значи се е заинтересувала от него и като не е дочакала ход от негова страна, е решила да действа сама. Общо взето, почти не вярваше в това, понеже разбираше, че той — със своите петдесет и седем години, със свръхтегло и заплата, еквивалентна на две хиляди условни единици6 — не представлява интерес за млада красавица, притежаваща солидни суми.
Така и излезе. Жената не се обади повече. Но сега Забелин се сдоби с повод да се обади той, в смисъл — как е минала консултацията, получила ли е тя смислен съвет, удовлетворена ли е, или трябва той да й потърси друг финансист. Все пак две мнения винаги са по-полезни от едно и така нататък. Жената се държа с него мило и приветливо, сърдечно му благодари за помощта и вниманието и напълно благосклонно прие плахата покана на Забелин да се срещнат сутринта, преди работа, и заедно да закусят в кафенето на „Нови Арбат“, където той знаеше, че сервират чудесни палачинки и нискокалорични десерти и правят много хубаво кафе. Юрий Петрович знаеше правилата на играта и състоятелната красавица очевидно също беше осведомена по въпроса. Първо дамата се кани на закуска, следва предложение за обяд. И едва когато приеме поканата за вечеря, можеш да разчиташ, че тя ще сподели с теб леглото. Ако това не влиза в плановете й, тя отказва вечерята и толкоз — до тук. И няма обидени.
