— Тогава… Лена дойде при мен, когато бях сам вкъщи, и открито ми се предложи. Е, вие разбирате какво имам предвид. Каза, че ме обича и че може да направи живота ми щастлив. Ужасно се уплаших, дори се стъписах… Не можех да намеря подходящите думи, за да й обясня, че тя изобщо не ми харесва, и започнах да ломотя нещо за Славка, че той ми е приятел и аз не мога да си позволя… С една дума, получи се една глупост. Лена се държа много откровено, а аз не подкрепих идеята й и не измислих начин да бъда деликатен в тази ситуация. Получи се грозно.
— Грозно ли?
— Ами да. Разбирате ли, ужасно е, когато една жена трябва да се облече… Девет мъже от десетте не биха устояли, защото Лена беше много красива, наистина. Тя беше сигурна, че когато я видя съблечена, няма да мога да се овладея.
— Но вие се овладяхте.
— Всъщност не ми беше никак трудно. Тя никак не ми харесваше. Имам предвид, като жена.
— Добре, ами красотата й? Нима не ви впечатли?
— Само чисто естетически. На мен винаги са ми харесвали меки, женствени момичета, нежни, ласкави, дори да не притежават ярка външност. Даже бих казал, че ярката външност ме плашеше. А Лена беше именно ярка, много ярка, и при това корава, напориста, язвителна. Тя беше добра приятелка, весела компаньонка, остроумна, но аз не бих могъл да се влюбя в нея.
Какво пък, случва се…
— И какво стана после? Тя обиди ли се?
— Честно казано, не разбрах: — Аргунов отново се усмихна и поклати глава. — Бях сигурен, че ми е смъртно обидена и повече няма да я видя. Нещо повече, страхувах се, че ще наприказва на Славка разни гадости за мен, за да му обясни защо не иска да ме вижда. И постъпих като последния страхливец. Още щом вратата се затвори след нея, се обадих на Славка и всичко му разказах. А той се пукна от смях! Можете ли да си представите? Смя се от сърце! Видя му се смешно!
— Значи тази ситуация не развали отношенията ви със Ситников?
— Не, никак не ги развали. И знаете ли кое е най-учудващото? Моите отношения с Лена си останаха същите, както преди. Тя не започна да ме отбягва и както винаги преди това, се събирахме тримата и прекрасно си прекарвахме времето.
— Странно.
Наистина ми беше странно да слушам всичко това. Макар че всичко в поведението, а и в целия живот на Елена Шляхтина ми се виждаше странно и удивително.
— А, не, няма нищо странно… Аз после си поговорих със Славка, той ми обясни много неща. Каза ми, че не обича Лена и че и тя не го обича, и че правят любов просто така, за удоволствие, както се ходи в хубав ресторант или на театър. Нали знаете, в американските филми често може да се чуят думите: „Нищо лично“. Славка ходеше на разни закрити прожекции, там научи тая фраза и често я употребяваше. Та за отношенията си с Лена каза: „Ние просто се чукаме, нищо лично“. Освен това каза, че се отнася с разбиране към стремежа й да се омъжи за мен. Рече, че Лена била влюбена в мен. Истински. Но аз бях сигурен, че не е вярно. Просто тя искаше да се уреди добре, а ние имахме голям апартамент, вила, кола, баща ми беше професор, майка ми — доцент, самият аз по онова време бях неженен аспирант, пишех дисертация и скоро щях да стана кандидат на науките. В онези времена семейство като нашето се смяташе за много перспективно за женитба, особено за момиче от провинцията. Слушайте, защо ви разказвам всичко това? Какво отношение има то към стрелбата на Олеся по Вячеслав?
Вдигнах рамене.
— Не знам, Лев Александрович. Може би никакво. Но аз искам да разбера какъв е бил вашият приятел Ситников в отношенията си с жените. И в частност бих искал да знам какви жени са му харесвали. Снаха му — Олеся, например отговаряше ли на неговите представи за женска красота?
Аргунов отново се напрегна, спокойствието сякаш не бе го спохождало.
— Вие сте полудели! Какво си позволявате? Да не намеквате, че Вячеслав наистина може да е опитал… Как можете!
— За нищо не намеквам, просто питам: Вячеслав Антонович намираше ли снаха си за красива?
— Нямам представа какво е смятал, но мога да ви кажа, че Олеся е най-обикновена млада жена, в нея няма абсолютно нищо особено, такова, заради което мъж на нашата възраст да изгуби самообладание. Безспорно не е грозница, но не е и фотомодел. Най-обикновена е, такива са хиляди, милиони.
Навлязох в чужд терен — никой не беше ми разрешавал да задавам въпроси за отношенията между Ситников и снаха му, тъй като аз не бях член на следствено-оперативната група. Бях дошъл тук само за да поразпитам за Елена Шляхтина и за седемдесетте години. Разбира се, трябваше ми легенда, която да обяснява интереса ми към онази стара история, но май взех да прекалявам. Вън от съвременността, участъкови Дорошин! Твоето място е в седемдесет и пета година, връщай се там.
— Да се върнем към Шляхтина, Лев Александрович. Вие знаехте ли, че тя е имала брат?
— Брат ли?!
Изумлението му май бе искрено. Значи и той не е знаел това, както и Мая Истомина. Да, Лена Шляхтина е умеела добре да маскира живота си. Интересно, а Ситников знаел ли е за брата? Или дори той не е знаел, макар че Лена е спяла с него?
— Да, роден брат — Михаил. Не знаехте, така ли?
