Честно да си кажа, на мен за нищо не ми се говореше. И най-малко от всичко на света ми се искаше да обсъждам проблемите на Мусатов, който не можел или не искал вече да използва услугите на бащата на Юля. Исках само едно: да остана с това момиче насаме за много, много часове, да й задам множество въпроси и да чуя отговорите й. Не съм особено силен по психология, има само три неща, от които що-годе разбирам: музика, котки и работата на участъковия милиционер. И нито веднъж в живота си не бях успявал така разбираемо дори за самия себе си да формулирам онова, което тази хлапачка каза за мен на третата минута от запознанството ни. Изпитах чувството, че мозъкът ми е бил видян на рентген и резултатът е бил мигом разшифрован. И сега не е нужно да обяснявам нищо на никого, защото всички и бездруго знаят и разбират всичко за мен. И кой знае защо, това не ме плаши, не ме засрамва и не ми е неприятно, а обратното — носи ми радост и спокойствие.
Но отпъдих тези опасни мисли. Юля е момичето на Мусатов и аз имам право единствено да оценя интелекта й и евентуално да го похваля, но без да влагам каквито и да било емоции.
— Дай тогава по въпроса — съгласих се аз, като се престорих на ентусиазиран. — Какво успя да намериш?
— Получих списък на хората, които са работили в един отдел с Личко, но засега не знам къде се намират те в момента и как да ги намеря.
— А нещо за самоубийството на свидетелката? Забравих как се казваше…
— Шляхтина — рече Андрей. — Елена Шляхтина. Засега нищо не се знае. Виктор Албертович, бащата на Юля, каза, че ще намери материалите по делото, а когато го попитах колко ще ми струва това, той отговори, че нищо. Та от този момент всъщност всичко се застопори. Така де, аз не съм дете, разбирам, че никой няма да му извади безплатно делото от архива, за това трябва да се плати. Нали аз платих за делото на Личко, защо тук да е безплатно? Стана ми ясно, че Виктор Албертович… как да се изразя… ме покровителства или нещо подобно, защото ние с Юля… С една дума, това ми връзва ръцете. Не искам така. От къде на къде той ще плаща от джоба си заради моите проблеми…
— Аха, а капризната Юля току-виж заявила, че младежът нещо не й харесва — намеси се момичето. — Разбираш ли, Игор, татко е много загрижен за моята женитба. Страх го е, че или ще се омъжа за някой нехранимайко, или ще си остана стара мома.
— Така ли? — изненадах се аз. Не можех да си представя такова момиче да остане „стара мома“. — Той има ли основания да си мисли така?
— Има. Характерът ми е отвратителен, както на всички млади психолози.
— Значи ти си психолог?
— Ами да. Извинявай, ако това не ти допада.
— Защо, характерите на младите психолози не са ли като на старите? — поинтересувах се аз.
— Разбира се, че са различни. Старите психолози са умни, защото живеят отдавна на този свят, а младите психолози са глупави, защото са млади. Те вече знаят много неща и умеят много неща, така че непременно трябва да демонстрират това на всяка крачка. Някой човек при приятелски, непринуден разговор им каже нещо за себе си, а те веднага: „Просто сте депресиран“. Той им говори за душата си, за проблемите си, а те: „Страдате от когнитивно разстройство“… Е, кой може да издържи подобно нещо? Нали човекът не е отишъл на преглед при психиатър, за какво са му тези диагнози? С една дума, малко хора могат да ме понасят. Бягат от мен като от чумава. А Андрюша, първо, не бяга, и второ, татко много го харесва, затова е решил с всички сили да укрепва нашия съюз. Татко вижда в Андрей бъдещ зет и се опитва да му помогне. А Андрюша не иска да му бъде задължен. Съвсем отскоро сме заедно, връзката ни може да не стигне доникъде, тогава ще излезе, че той е излъгал татковото доверие и го е вкарал в напразни разходи.
— Разбирам — кимнах аз, учуден от пълната липса на комплекси у това момиче. Не всеки може да обяснява такива деликатни неща на страничен, чужд човек, без ни най-малко да се смути. — И какви ще бъдат следващите ви стъпки?
— Не знам — отговори Мусатов. — Исках да се посъветвам с теб. Може би ще се заемеш да ми помогнеш? Естествено, не безвъзмездно. Ще плащам и на теб, и на хората, които ти предоставят информация.
Щял да ми плаща! Да се пукнеш от смях. Ами че аз за два часа, прекарани пред рояла, ще спечеля повече, отколкото за два месеца непрестанни частни разследвания. Хайде де, намерил и той детектив любител.
— Андрей, не се обиждай, но едва ли ще мога да ти бъда полезен.
— Не ти ли трябват пари? — учуди се Мусатов.
