Марината беше най-слабото звено на Франция и именно поради това Англия оставаше най-страшният й противник. Планът на Наполеон да нападне и уязви Англия в Египет и Индия, достоен за някой велик човек, се провали от некадърността на адмирал Брюес, който претърпя поражение от Нелсън при Абукир въпреки превъзходството си. Гордият Албион завладя всички морета. Неговата дребнавост потискаше корабоплаването на всички страни с такава сила, която едва се понасяше. Англия създаваше закони и ги променяше, когато си пожелаеше. Тя се стремеше към монопол над търговията, към овладяване на световните търговски връзки и транспорт и измъкваше по пътя на натиска и изнудването огромни суми, с които пък отново беше в състояние да купува цели правителства и по този начин да ги поставя в пълна зависимост.
Англия изглеждаше неуязвима. Освен Нелсън тя имаше стотици моряци, на които Франция нямаше нито един равностоен човек. Англия се надсмиваше над усилията на неприятеля си; тя си позволяваше най-брутално вмешателство в международното право и можеше да го върши безнаказано. Позволяваше си да отговаря на искрените мирни предложения на първия консул с презрително мълчание или с обидни фрази, защото единственият французин, от когото тя се страхуваше, и наистина се страхуваше, плаваше по далечни морета с малък невзрачен кораб и се беше прокудил сам от своята родина, защото тя го беше отблъснала. Беше намерил недалеч други хора, които го обичаха и уважаваха и не можеха да живеят без неговата закрила. Без неговата помощ те щяха да загинат в нищета. И този единствен французин не беше никой друг освен Робер Сюркуф, храбрият син на Бретан.
Беше слънчев летен ден. Слънцето над Индия се канеше да залезе и над вълните се протягаха неимоверно дългите сенки на мачтите. През деня пламтящата жега не беше позволила появата на никакъв свеж полъх. Сега обаче задуха лек ветрец, който се усилваше с всеки четвърт час и накара топлите води в пристанището на Пондишери да се набръчкат.
Пондишери, първоначално френска колония, беше завладян от англичаните пред 1793 година и предаден на набоба (мохамедански провинциален губернатор в Индия или забогатял европеец в Индия. Б. пр.) от Карнатик. Укрепленията бяха сринати, бяха се опитали да заличат и останалите спомени за Франция. В този ден пристанището беше изпълнено с кораби. Властвуващият по това годишно време югозападен мусон ги беше довел дотук; той им даваше и чудесна възможност да продължат пътя си на изток. Имаше плавателни съдове от всички нации, липсваха само френски. При влизането си в това пристанище корабите на тази страна срещаха различни трудности и пречки, а пък военните френски кораби изобщо не правеха опит да хвърлят тук котва.
Малко по-надалеч от другите кораби беше застанал неподвижно малък бриг с такелажа на шхуна. Беше янки и привличаше немалко вниманието на останалите капитани. Бригът беше построен по най-новия американски начин: остър продълговат нос, тесен и изключително строен корпус. Отличаваше се с плиткото си газене във водата и с предполагаема бързина от поне шестнадесет или седемнадесет морски мили в час (Една морска миля е равна на 1,852 м. Б. пр.). Бригът положително беше чудесен кораб за плаване в крайбрежни води, но на него трябваше да има някой смел, великолепен моряк, който да се реши да тръгне през океана с подобен плавателен съд — винаги изложен на лесно преобръщане. А този моряк беше при това и толкова млад, най-много на тридесет години. Беше натоварил вино и спиртни напитки, които смяташе да замени после срещу опиум и индиго. Но все още не беше предложил никому товара си.
Съвсем близо до този бриг лежеше на котва голям тримачтов английски търговски кораб. Той беше направил тук превъзходни сделки и се канеше да вдигне котва на следващия ден. Тази вечер капитанът му даваше за търговските си партньори прощално празненство, на което бяха поканени и капитаните на околните кораби.
Щом настъпи вечерта, англичанинът пусна няколко ракети, след което поканените слязоха от корабите си в лодки, за да се озоват на палубата му. Пристигна и американецът. Гостите от сушата бяха докарани също с лодки; те доведоха своите жени и дъщери. На борда вече имаше и оркестър. Не след дълго над вълните се понесоха весели звуци. Предната палуба беше предоставена за танцуване, а в задната част на кораба бе поставена дълга маса с ястия и няколко бюфета, където гостите можеха да се освежават с напитки по собствено желание.
