— Добре, няма проблеми. Сипете си още саке. Сигурен ли сте наистина, че искате да направите точно това? Добре. Добре, ще ви помогнем. Пийнете още една чашка. От подобни решения човек може стомах да го свие. А сакето е най-доброто лекарство точно за такива стомашни болки.
Да. Разбира се, че двамата с Черешов цвят можем да ви уредим спокойно пристанище за вашата джонка. Женени сме за три момичета от близкото селце и кметът ми е шурей. А може да е щурей и на Черешов цвят, вече не си спомням. Във всички случаи ни се пада роднина.
Алфи и Ока поемали грижата и за останалото. Всичко щяло да мине като малко по-специално организирано пътешествие. Никакви проблеми.
— Сипете си още саке.
— Къркана съм — едва успя да заяви Зенаид, преди да заспи.
На сутринта на следващия ден, който прекараха в плантацията, научиха, че „Сивата сянка“ току-що е пристигнала в Хониара и е стоварила на брега шест дузини туристи.
Алфи Ийтън, заминал още в зори за града заедно с неколцина от своите синове метиси, се върна за обяд и съобщи, че всичко е почти готово.
И че в близките дванайсет часа ще бъде напълно готово.
Гантри се опита да се свърже с една от старите си лели в Ню Йорк, но радиостанцията не бе достатъчно мощна. Все пак успя да установи контакт с Бризбейн и един от адвокатите на дъщерите на Запъртъка Макнълти. Адвокатът, който се казваше Уотърс, му обеща да се осведоми по въпроса и на свой ред да му се обади. В ранчото, което притежаваше в австралийския пущинак, нямало телефон и бил свикнал да общува по радиостанцията.
— В пет часа добре ли е? Пет по тукашното време.
— Дадено.
Гантри се канеше да изключи, когато ненадейно се разнесе гласът, при това изненадващо отчетлив. Очевидно притежателят му не беше далече.
— Гантри? Чувате ли ме, Гантри?
— Чувам ви чудесно — потвърди Гантри.
— Знаете ли кой съм?
— Не знам името ви, но за останалото имам относително ясна представа.
— Голяма тъпа тиква с огромни челюсти — обади се Зенаид достатъчно силно, за да бъде чута.
— И космати крака — добави Гантри. — Бяхте ли вече след нас в Тасмания?
— Този път няма да ви се размине като в Тасмания — уведоми ги любезно гласът.
— Само че не знаете къде сме — отбеляза Гантри.
— Напротив, знаем: на Гуадалканал, както и ние.
— Тогава до скоро виждане.
Гантри прекъсна връзката, опасявайки се да не ги засекат, макар че лично Зенаид нямаше нищо против да си побъбри още е Мравката-войник. Заточиха се безкрайни, мъчителни часове. Ока твърдеше, че държат под око всички командоси, дебаркирали на сушата. С изключение може би на малък отряд от седем-осем души, които въпреки блокиращите предпазни мерки бяха успели да наемат два камиона от един китайски търговец в Хониара. Не се знаеше точно къде се намират, но във всеки случай не някъде наблизо — всички работници от плантацията бяха мобилизирани и разпределени в гъста верига от наблюдателни постове.
— Зенаид, ако обичаш… — натърти Гантри, опитвайки се да й попречи да вземе думата.
— Знам, че имаме някакъв шанс. Веднъж вече се измъкнахме от мръсните им мравешки лапи на Голям Ескобар…
— Голям Никобар.
— Все тая. Изплъзнахме им се и там, а после и в Тасмания. Все ще измислиш нещо.
Той дори не си направи труд да й отговори. Играеше на дама с Алфи Ийтън, който водеше с девет на едно. Или умишлено се оставяше да го бият, или го измъчваха прекалено черни мисли, за да обръща внимание и на проклетите пионки. Странно усещане беше да останеш часове наред… всъщност цял един ден, без да правиш абсолютно нищо.
Без радиотелефон, без компютър, без старите лели, които да те затрупват с тонове информация. Уотърс се бе обадил точно в пет, но от предпазливост Гантри незабавно прекъсна връзката, без да чуе нито дума за развоя на финансовите битки, които се водеха в Съединените щати.
В осем вечерта, точно след вечеря, един от синовете на Ока дойде да им съобщи, че група Мравки е забелязана в североизточния край на плантацията, на около шест километра от къщата. Осем мъже, въоръжени до зъби. Изключено било да им се противопоставят със сила. Обадили се на полицията, която щяла да дойде най-рано след час-два.
Междувременно успели да ги заблудят, че сърцето на плантацията се намира вдясно от тях и че за да стигнат до него, е достатъчно да следват черния път. Това щяло Да ги забави малко. От изток се приближавала втора група.
Гантри спечели дванайсетата и последна партия дама срещу Алфи Ийтън. След това двамата със Зенаид се качиха в рейнджровъра. Натоварените с копра и поради това непоносимо вонящи камиони, използувани за прикритие, потеглиха първи през интервал от една минута.
По план джонката трябваше да тръгне преди час и половина за мястото на срещата — на няколко мили южно от летището. Което означаваше, че на теория в момента се намираше насред Айрън Ботъм Саунд в пролива Желязното дъно, гробище на толкова кораби.
